Топла ли е „топлата“ вода за бежанците?

Настаняваме бежанци в бивши поделения на Българската армия. Това са предимно изоставени обекти, които са изгубили значението си, след като страната ни започна преговори за членство в НАТО и впоследствие стана реален член на пакта. Днес тези военни поделения са в забвение, но спомените за тях са живи. За съжаление, и проблемите също са живи, при това са си същите…!

Един обикновен ден през ноември 2001 г. Порталът на харманлийския  полк е притихнал в очакване на относителната неизвестност на деня и баналната понякога подреденост на военното ежедневие. Полкът, който е на подчинение на тогавашната мотострелкова дивизия в Стара Загора, се намира отвъд реката, през моста. След портала следва дълъг асфалтов път, който ни отвежда до щаба и спалните помещения. Сградите са стари. София, в прекия смисъл на думата, по това време, пък и  сега,  е твърде далеч от Харманли и това не просто си личи, то крещи в целия ежедневен микромироглед.

Тук са само уставите, утвърдените документи и някакви забравени, закоравели като огнестрелни рани нрави, които никога не кървят, но ужасно силно болят.

Посреща ни подполковник – заместник-началник – сух, жилав и слабо доверчив интроверт. Следват срещи с войници, криминално проявени, някои обикновени, неграмотни, полуграмотни…! Срещаме засрамени от нещо застрашителни усмивки, посърнали от умора лица и забързани за някъде си почти празни погледи. Забулените в тайни спомени разказват за масови разстрели на „Звездата“, в караулното, разказват за лоша и недостатъчна храна, за вечни приятелства, за войнишки сълзи и толкова много фантастични истории. Всяка минута тук е една огромна история - и преди, и сега.

Постепенно поделението в Харманли губи значението си за отбраната на страната и от уровски полк – (от УРО – укрепен район за отбрана), то става просто излишно. Така се стига до бежанската криза, когато тези райони могат да бъдат използвани за настаняване на бежанци. От уровски полк поделението в Харманли се превръща в „транзитен център“, за какъвто военните някога едва ли дори и са подозирали.

„Транзитният център в Харманли за настаняване на чужденци, търсещи убежище в България, е най-претовареният от всички подобни места у нас. Той има капацитет за до 450 души, но по последни данни в него са настанени повече 1300 чуждестранни граждани и капацитетът е запълнен на близо 250%“, съобщи btvnews.bg.

„Въпреки че разчетите за средствата, изразходвани за ремонтите на сградите в Харманли, не са публично оповестени, картината от там напомня много за фрапиращите кадри на течаща канализация в софийските лагери във Враждебна и Военна рампа, за които според съобщения на официалните власти бяха похарчени около 550 000 лв.“, се казва още в репортажа на btv.

Стана ясно, че за ремонт на центровете за настаняване ще бъде похарчена сумата от 4,5 млн. евро. Преди близо месец премиерът Пламен Орешарски обяви, че само до края на 2013 г. за справяне с миграционния натиск към България ще са необходими 20 млн. лв. Тези средства нито се видяха, нито пък вече похарчените дават някакъв видим резултат.

Къде е проблемът?

Някога, в края на 70-те, 80-те години и дори и след демократичните промени, когато войничетата мръзнеха като кучета, живееха в буквална мизерия и нищета във всички смисли на думата, някога, когато нито имаше парно, нито пък някой можеше дори да си представи при какви условия живеят защитниците на първа линия на границата ни, тогава нямаше проблем за условията. Никой не реагираше, че тези момчета в казармата в Харманли живеят на практика на инат. Днес в бившето поделение, видите ли, нямало топла вода! Ами и преди нямаше такава! Защо тогава не беше проблем това, а сега е проблем? Що за двоен стандарт наблюдаваме?

Разбира се, че сред бежанците днес има и деца и тези условия за тях на практика са невъзможни. За това обаче чия е вината? Да, децата на бежанците не могат да живеят в тези условия, без топла вода и със стари одеяла от МНЗ – мобилизационно неприкосновения запас от преди повече от 50 години. Но тези поделения, Харманли, Момчилград, Марица, както и много други, не са строени за „транзитни центрове“ за бежанци, те са строени като войскови обекти.

Като сме имали намерение да настаняваме там бежанци, да си бяхме направили труда първо да ги преустроим, а след това да мрънкаме, че топлата вода в Харманли не била достатъчно топла…!