Днес е Трифон Зарезан!

Днес, 14 февруари, България честваТрифон Зарезан, или Деня на лозаря.

Трифон Зарезан е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по Григорианския календар) или на 1 февруари (по Новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.

Това е един от най-веселите празници през годината, когато стопаните подрязват лозята за здраве и берекет.

Свети Трифон е мъченик, който през трети век е бил посечен с меч. Той произхожда от област в Мала Азия, която се смята за една от прародините на лозата и виното. На Трифон Зарезан празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - първи, втори и трети февруари. По стар стил Свети Трифон е на 14 февруари.

Българската православна църква въвежда през 1968 година Григорианския календар и така църковният празник се отбелязва на първи февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.

Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

По стар обичай рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник.

Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се запича на саджак.

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“.

След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар.

Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща.

Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията:

„Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“

Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци.

Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.