Д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на БЛС: Трябва стратегия, не действия на пожар и парче

Д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на БЛС: Трябва стратегия, не действия на пожар и парче
Д-р Юлиан Йорданов: След 10 години ще има остър дефицит на лекари. Снимка: БГНЕС
A A+ A++ A

Д-р Юлиан Йорданов е хирург с 32 г. стаж, специализирал в Холандия, Франция, Белгия и Великобритания. В момента е заместник-председател на Българския лекарски съюз.

Д-р Йорданов, как трябва да изглежда Спешната помощ – колко екипа са нужни, какво трябва да бъде заплащането?

Българският лекарски съюз отдавна излезе с едно становище, че ние искаме и настояваме минималната работна заплата на лекарите да бъде 1500 лв., а средната да бъде 2500 лв. Считаме че за нашите условия, това би внесло известно успокоение в системата и на Спешната помощ. Засега не сме срещнали съпричастност, но ние продължаваме да настояваме за това нещо.

Как можем да се борим с проблема, че има достатъчно линейки, но не и екипи?

Проблемът не е само в екипите на Спешна помощ. Проблемът при лекарите и медицинските сестри също е много голям. Последните години БЛС издава сертификати за добра практика, без които колегите не могат да работят в чужбина. Средно годишно издаваме над 400 сертификата. Имало е и години – 2011 г. и 2012 г., в които сме издавали и над 500 сертификата. Това означава едно обезкървяване на системата от страна на лекари. Не всички, на които издаваме сертификати заминават, някои може и да се връщат, въпреки че нямаме такива данни. Общо взето системата се обезкървява - не говорим за медицинските сестри или за специалистите по здравни грижи, където нещата стоят още по-трагично.

Това е проблем на цялата система и в това отношение държавата, заедно със съсловните ораганизации, трябва да намерят някакво решение, за да задържим нашите специалисти тук. Много труден и важен проблем, още повече имайки предвид, че както цялото населението е застряващо, така и по отношение на възрастовото разпределение на лекарите, ние сме една застряваща професия.

Лекарите над 50-годишна възраст са около 70%, като 20% от тях са в пенсионна възраст – над 60 г. След това има един луфт между 35 г. и 50 г., където значително повече са тези до 35 г.

След около 5 до 10 години ще имаме остър дефицит на лекари, когато това поколение се пенсионира. Този дефицит вече започва да се усеща, а при специалистите по здравни грижи това е още по-очевидно. Съотношение между лекари и сестри, което трябва да е 1 към 3, при нас е 1 към 1,1.

Това ли е един от основните проблеми, които водят до честите смени на министъра на здравеопазването?

Трудно ми е да кажа. Действително един от горещите картофи е министерството на здравеопазването. В предишното управление се смениха четири министри. Докато системата е изключително недофинансирана, нека го кажем в прав текст, тя няма да може да фунционира, както трябва. Разбира се, че трябва да има реформи, трябва да има визия. Трябва всички политически сили, цялото общество, цялата държава да начертаят един път за развитие на системата, който да се следва независимо от управляващите. Може би тогава, след 5 до 10 години, ще има някакъв ефект.

Работата и спасяването на пожар и на парче с нищо не подобряват функционирането на системата. Що се отнася до финансирането за всички е ясно – то е най-ниското от европейските страни. Сумата, която се изразходва за здравеопазване на човек от населението при нас е 300 евро, което е десет пъти по-малко, отколкото в другите страни.

Като процент от БВП от години наред се движим около 4%, а средното за Европа е над 7%.

Тези неща всички ги знаят, но като че ли няма желание и воля и от страна на управляващи и от страна на държава да бъдат решени.

Помним годините преди прехода, когато зздравеопазването се финансираше на остатъчен принцип – за армия, за полиция и каквото остане за здравеопазване. Крайно време е на първо място да се мисли за здравеопазването. Това рефлектира най-вече върху пациентите – казваме, че пациентът е в центъра на системата, а всъщност нищо не се прави за този пациент.

Ще проработи ли идеята на зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков лекари от големи столични болници да започнат допълнителна работа в Спешна помощ?

Това е нещо, което се върши на пожар, защото състоянието към момента е критично, но не е това пътя за решаване на проблема със Спешна помощ. Всичките тези проблеми, които колегите от Спешна помощ посочват трябва да се видят вниманително и да се решат.

Не само въпроса със заплащенето, но и въпросите с оборудването, с телефоните 150 и 112, със специализацията на колегите, които работят там. Трябва да има ясно начертан път за решението на тези проблеми.

Какво друго може да се направи за справяне със ситуацията, освен допълнително финансиране?

Проблемът не е само във финансирането. Комплексното решаване е приемането на една национална здравна стратегия, която да даде развитието на системата за следващите 10-15 години. Всички консеснусно да работят за изпълняването на стратегията, с многото детайли вътре – монопола на НЗОК, какъв да бъде здравноосигурителния модел, всички които участват в този модел да бъдат поставени на равни начала. Проблемът е комплексен – частично, с една или друга мярка няма да се решат тежките и наболели въпроси в здравеопазването.  

#Спешна помощ #здравеопазване #д-р Юлиан Йорданов #лекари #медицински сестри

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »