Вдигат минималната заплата на два пъти през 2015 г.?

Увеличение на минималната работна заплата на два етапа през 2015 г. ще предложи министърът на финансите Владислав Горанов.

Предлага се увеличение с 20 лева до 360 лева от 1 януари и с още 20 лв. - ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 г. Тоест тя пак ще достигне в следващата година 380 лева, така както се предлага от синдикатите и от служебното правителство, обобщи пред БНР Горанов.

"След заседанието на Тристранния съвет а национално сътрудничество и след като изслушах купища мнения в различни посоки, моите основни притеснения сякаш не намират подкрепа, обясни министърът. Става въпрос за размера на минималната работна заплата. Основните ми притеснения, че

пазарът на труда ще бъде притиснат от едно рязко покачване на минималната заплата

не срещнаха подкрепа нито от страна на синдикатите, нито от по-голямата част от работодателските организации. В този смисъл аз съм готов да отстъпя от позицията си запазване на размера на минималната работна заплата и всъщност ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап".

Тази еволюция в позицията на финансовото министерство идва именно от процеса на консултиране. Оказва се трудовият пазар, поне според по-голямата част от работодателските организации, би могъл да поеме това увеличение.

Председателят на параментарната комисия по икономика и туризъм и депутат от БСП Петър Кънев коментира: "Темата „минимална работна заплата“ има съвсем друг аспект, аз от години наред поставям  въпроса, че трябва

да се направи формула за изчисляване на минималната работна заплата

защото тая история всяка година да се събират 10 влъхви и да кажат: „Не , тази годна ще бъде 340, догодина 380“, кой е определил, че трябва да бъде 360 или 380".

Като всяко нещо, в икономиката трябва да има някакви правила, все пак това е математика, добави Кънев. Това по думите му е един стар спор между работодатели и синдикати, и в този пазарлък всяка година каква да бъде минималната работна заплата се превръща в пресечна точка на въжделенията на българската реформа.

"Не си спомням досега да е имало бюджет обичан от синдикати, работодатели и опозиция, коментира Кънев. Политическият театър винаги е предполагал опозицията да не хареса бюджета. Друг е въпросът, е ние намираме доста неща в този бюджет, които действително трябва да бъдат променени".

По отношение на данък "Лихва" министърът заяви:

Въпросът за данъка върху лихвите не бива да се поставя така

Данъчната основа на данъка на Данъка върху доходите на физическите лица трябва да бъде максимално широк, при условие, че тя е толкова ниска и тя е плоска. В този смисъл, няма икономически аргументи, освен учебникарски, свързани с това, че  евентуално облагането на лихвите или необлагането им ще увеличи вложенията в банките и ще създаде стимули за инвестиции".

Всъщност, при тази стагнация на крайното потребление и при дефлацията, може да се окаже, че ако данъкът върху лихвите ще накара хората да извадят парите си от банките и да ги включат в крайното потребление, е нещо много добро за икономиката. Следващият въпрос с този данък, всъщност за обикновения човек той въобще не е важен, тъй като по статистика бедните хора нямат много вложения в търговските банки".