Защо национални медии позволиха да ги въвлекат в атаката срещу КТБ, питат директори

Защо национални медии позволиха да ги въвлекат в атаката срещу КТБ, питат директори
Снимка: БГНЕС
A A+ A++ A

Докладът на тримата одитори на Корпоративна търговска банка старателно се крие. Всички знаят, че съществува, но никой не го е виждал. Той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него - това казва в интервю Илиан Зафиров, един от изпълнителните директори на затворения трезор.

Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, нито за официален счетоводен документ - това изрично е записано в договорите с трите фирми - няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина, обяснява Зафиров. Той и тримата му колеги разказват подробности за седмицата, в която започват игрите за ликвидирането на КТБ, и за това кои са режисьорите на един от най-скъпите спектакли от годините на прехода пред Явор Дачков от "Гласове".

 
Явор Дачков и бившите изпълнителни директори на КТБ Илиан Зафиров, Орлин Русев, Александър Панталеев и Георги Христов (отляво надясно)

За лятото на 2014 г. Илиан Зафиров си спомня следното: За доста кратко време, за броени дни всъщност, стартира една кампания, една атака срещу банката, която беше подета от мнозинството печатни медии, някои електронни издания и телевизии, с няколко информации, които се разминаваха с истината, но пък бяха доста атрактивни за широката публика. Постоянно се изнасяше, и то от официални институции, негативна информация, която предизвика напълно логична паника у вложителите.

И се започна доста сериозно теглене на средства от банката, защото около банката беше създадена една криминогенна обстановка. Тук е мястото да задам въпроса към националните медии – БТА, БНР, БНТ, - защо позволиха да бъдат въвлечени в тази кампания, без да направят елементарна проверка и тиражираха информация, която не отговаря на истината. Възникна паника, която заплаши финансовата стабилност на страната, националната сигурност. Нито един регулатор, включително и СЕМ, не се намеси за спирането на тази кампания.

Според Орлин Русев че преди да започне добре планираната и реализирана атака срещу КТБ банката е поддържала отлична ликвидност, изразяваща се в много добре структуриран портфейл от държавни ценни книжа - български и чуждестранни, еднодневни депозити, държани в германски и американски банки, но явно това не се оказало достатъчно при липса на подкрепа от Българска народна банка.

Да, ние поискахме такава подкрепа в средата на седмицата, след като започнаха тези тегления. Когато поисках тази помощ в размер на 300 млн. лв. - бях в Централната банка на среща с цялото ръководство - с Управителния съвет на БНБ, която категорично ми бе отказана. Но не това беше най-важното. Очаквахме, ако ни беше предоставена тази ликвидна помощ, тя да бъде огласена във всички медии. Това щеше да успокои хората и очаквахме по-скоро това - чисто психологическа подкрепа, а не толкова ликвидна, но това нещо не се случи.

Вместо това ръководството на БНБ поиска от мен да предам на г-н Цветан Василев да внесе до няколко дни милиард и половина лева, което според мен означаваше, че решението за затварянето на банката вече е било взето. Няма да коментирам искането, защото то бе, меко казано, обидно.

Последвал отказ с аргумент, че на този етап Законът за Българска народна банка и Законът за валутния борд не им позволява да осигурят такава ликвидна подкрепа. В същото време се оказа, че за друга банка ЕК разреши да бъдат отпуснати средства.

На финала на седмицата, както всички знаят, след като ни беше отказано, поискахме от БНБ да бъдем поставени под специален надзор и по този начин банката да бъде спасена. Като мина седмицата, стана ясно, че цялата ликвидност на банката ще бъде изтеглена, което представляваше сума от над 1.2 млрд. лв.  Няма банка на света, която би издържала на такъв натиск - да бъдат изтеглени повече от 20% от привлечените средства, категоричен е Орлин Русев.

Според Илиан Зафиров две неприятни събития са съвпаднали с паниката и засилените тегления – едното е наводняването на сървърното помещение във Варна – един от най-големите клонове, вследствие на което във Варна се образували опашки, услужливо заснети и отразени в редица медии.

Но ако това събитие се дължеше на естествени и непредвидими причини – огромното количество валежи, залели половин Варна, то фактът, че четвъртък, 19.06.2014 г., е почивен ден в Австрия, откъдето се снабдявахме с касова наличност в чуждестранна валута, беше добре известен в професионалните среди, включително и в БНБ. Поради това заявените милиони евро и долари кеш пристигнаха в петък, 20.06.2014 г., късно вечерта. Банката вече беше поставена под специален надзор, припомня Зафиров.

Т.е. чували не са изнасяни, а са внасяни.

При това чувалите не са черни, а сини. Като онзи стар виц с компютрите и компотите. Не се знае дали при тази ситуация тяхната наличност на предния ден нямаше да е решаваща...

След като милиард и двеста милиона са изтеглени за около седмица, единствената реакция от страна на БНБ е техен служител да стои през цялото време в банката и да наблюдава на място как се стопява ликвидността на банката, като постоянно докладва на Управителния съвет на БНБ за това, припомнят директорите. Освен това, в БНБ има текуща информация за всички входящи и изходящи преводи, тъй като обобщават всички потоци на левови разплащания в страната и част от разплащанията към чужбина.

Илиан Зафиров: В БНБ имаха текуща информация и за това как разпродаваме високоликвидните си активи, включително и държавните ценни книжа, които биха могли да послужат за обезпечение при оказване на ликвидна подкрепа от БНБ. Водеха се разговори с нас, докато продадохме и последната ценна книга, след което разговорите спряха. По този начин БНБ имаше вече формално основание да откаже ликвидна подкрепа, която при подходящо огласяване щеше да пресече паниката. Аз лично търсих тогава няколко пъти Иван Искров, но той не отговаряше на директните ми обаждания, а секретарката му ме препращаше към Димитър Костов. Не че имаше ефект.

По повод на направените разкрития от мажоритарния собственик Цветан Василев, че са натискани конкретни хора и фирми по определен начин да си изтеглят парите, изпълнителните директори имат конкретни потвърждения.

Илиан Зафиров: Служители на големи наши клиенти, с дългогодишни отношения с нас, са споделили тогава с наши служители, че са били принудени да закрият фирмените сметки и да изтеглят средствата си. Създаваха се умишлено опашки на ПОС-терминалите от картодържатели, които теглеха дребни суми – от по 20 и 50 лева. Разбирахме, че тези действия са злонамерени, но запазихме добрия тон и ги обслужвахме. Клоновете работеха с удължено работно време, докато се обслужи и последният клиент, влязъл в банката в рамките на работното време, вместо да затворим преждевременно – например в 15 часа.

Скоро след това по думите на Георги Христов управляващите директори вече са били отстранени: След поставянето ни под специален надзор това, което очаквахме и бяхме готови за него, беше да окажем съдействие на квесторите за въвеждане в „кухнята” на банката. С тази цел в събота и неделя на 21 и 22 юни бяхме на работа, без някой да ни е карал или молил, като декларирахме през цялото време готовността си за съдействие. На 23 юни, понеделник, обаче охраната беше сменена и ни беше обяснено, че нямаме достъп в банката по заповед на квесторите.

Александър Панталеев: Мога да го кажа по-простичко. Квесторите влязоха в петък около обяд и в неделя вечерта издадоха заповед да не бъдат допускани управителният и надзорният съвет на банката в сградата. И когато отидохме в понеделник сутринта на работа, не бяхме допуснати въобще до сградата. Разбрахме, че дори на новоназначените охранители са били раздадени наши снимки формат А4, за да не би случайно някой да ни пропусне. Ако не беше толкова обидно, щеше даже да е смешно.

Квесторите според директорите влизат в банката да я управляват, без да познават нито един клиент, без да са работили никога в търговска банка. Ясно е, че няма как да я оздравят. Илиан Зафиров е съгласен, че това подсказва намерение да ликвидират, а не да оздравят.

Георги Христов: Фактът е, че на десетия ден почнаха да говорят за „здрава“ и „болна“ банка, без въобще да спазват закона, показва точно това.

Орлин Русев: Идеята беше „Виктория“ да е „здравата“ банка, а КТБ да бъде „болната“.

Илиан Зафиров: Според мен това е по-скоро въпрос на гледна точка, защото обявената за „болна“ Корпоративна търговска банка генерираше една сериозна печалба, докато „здравата“ произвеждаше загуба.

Данните сочат, че печалбата на КТБ за 2013г. е 70 млн. лв. , само за първото тримесечие – 14 млн. лв.

Александър Панталеев: Голямото масирано теглене започна в петък на 13 юни 2014 г. вследствие негативни съобщения в медиите, а в понеделник опашките вече бяха сериозни, във вторник нещата се усилиха и през цялото това време никой не оказа никаква подкрепа. За тези пет дни никой не се намеси, подкрепата бе едно скромно съобщение от БНБ на петия ден, във вторник. В такива ситуации реакцията трябва да бъде мълниеносна, на третия час, не на петия ден.

Илиан Зафиров: Беше прессъобщение на БНБ, но това беше единственото, което Централната банка направи, за да подкрепи банката. Обясниха как БНБ следи целия банков сектор и не вижда поводи за тревога. Ако това звучи успокоително, казано след петдневна медийна атака, предизвикана банкова паника и опашки в цялата страна, здраве му кажи.

Орлин Русев: Ние наистина настоявахме за едно сериозно изявление. Всеки може да прочете какво казаха БНБ и правителството на Пламен Орешарски за една друга банка няколко дни по-късно – че БНБ стои зад въпросната банка, с подкрепата на правителството.

Илиан Зафиров: Иронията на цялата ситуация с двойния стандарт е, че ние искахме да стабилизираме КТБ, за да продължи да работи, но това ни беше отказано, когато спасението беше напълно възможно и реално. А в другия случай (поне това, което излезе в медиите) собствениците са искали банкова ваканция, а бяха подкрепени и банката - стабилизирана. Не ме разбирайте погрешно – не искам нито една банка в страната да попадне в нашата ситуация. Възмутен съм от двойния стандарт, който се приложи.

Важно е да се отбележи според директорите, че заедно с квесторите в КТБ е имало служители на конкурентни банки и те са имали свободен достъп до цялата документация.

Това не е законно, сочи Георги Христов: Разбира се формата на допуска, която квесторите са създали, допускам, че може да е уредено с различни форми на заповеди и т.н. Но впечатението ми бе, че всяка длъжност бе дублирана с помощник на квесторите, а съвсем друг въпрос е колко е струвало това. Отношението към служителите на банката е било много остро и присъствието на много непознати хора в банката е било ясно изразено.

Илиан Зафиров: Ние изпратихме сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за това нарушение. Оттам ни отговориха, че не виждат нищо нередно и казаха че са препратили въпроса към БНБ. Явно според тях е обичайна практика служители на конкурентна структура да имат достъп до най-чувствителната информация на една банка.

В същото време по думите на Александър Панталеев в КТБ са посрещнали хората от БНБ като колеги, абсолютно приятелски, като разчитали, че те са пратени да оздравяват.

Георги Христов: Бяхме посрещнати в БНБ като колеги най-напред – много разбиращо и съпричастно  - на 20 юни, макар че предходните действия и бездействия колегата ги разказа. Изчакахме там да се подготви изявлението и решението банката да се постави под специален надзор и след това по указание на подуправителя Костов бяхме изведени пред служебния вход, за да няма проблеми с медии, с вложители и т.н. Имахме доста голямо съчувствие и съдействие, очаквахме, че това отношение ще продължи, и отговорихме по същия начин. Работихме в събота и неделя, но за голямо наше учудване това отношение към нас приключи в понеделник.

Цялата процедура по „специален надзор“ е предвидена като оздравителна мярка, цялото същество на текстовете от този раздел са насочени единствено и само към оздравяване на банката, припомнят директорите. Но последвали странни ходове, като този хора, които имат падеж, да не могат да се разплатят по банков път.

Орлин Русев:  На тях им беше забранено да се разплатят със средства в друга валута дори от техни средства в банката. Не им беше дадена възможност да превалутират собствените си средства по техни сметки в КТБ и да погасят задълженията си, което означава просрочие за тези клиенти.

Илиан Зафиров: И това означава, че никоя друга банка няма да им отпусне кредит, защото тези просрочия се отразяват в Централния кредитен регистър и се виждат от всички банки.

Георги Христов: Най-общо действията около началото на юли, тъй като не мина законодателната инициатива за специален закон за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, бяха да се отиде към предписваните в закона за кредитните институции процедури. А именно: да се направи оценка на активите на дружеството, което беше възложено на оценителски фирми. Оценителски, те не са одиторски, макар да имат и одиторска дейност, но в този случай основно са консултантски фирми. Говоря основно за „Делойт и Туш“, „Ърнст енд Янг“ и българската одиторска фирма „Афа“, които след десет дни запознаване с наличните кредитни досиета и с други балансови позиции на банката, излязоха със становище, че нямат достатъчно време и документи, които да им дадат основание за такава консултантска услуга. След което това вече беше добре дошло, защото се започна с окомплектоване на досиета, вкараха се служители от други търговски банки, разшумя се в медиите, включително Управителят на БНБ излезе със становище, че „каца без дъно няма да пълним“ и ред други изявления, чиято единствена цел според нас бе да нагнети напрежение и да се каже – „сега ще видите какво ще излезе от това”.

Ние няма да престанем да питаме кои хора в БНБ наредиха на квесторите да осчетоводят неодитирани данни, а едно мнение, сочат в края на интервюто от бившата управа на банката. Всички действия спрямо КТБ са водели според директорите до невъзможност да се работи с клиенти и те да обслужват собствените си кредити поради принудата да носят пари в кеш с хиляди и милиони – макар че закон е забранено да се носят в брой такива суми за погасяване на кредити. Това довело до естествено влошаване на кредитния процес, което било добре дошло за някои.

Орлин Русев: С приключване на 2014г. относно счетоводната политика и пояснителни бележки за изминалата година, подписана от квесторите, се декларира, че през отчетния период не са извършвани преоценки на дълготрайни материални активи, както и промяна на амортизационната политика. Това е официален документ, който не е верен. Те са направили преоценки на дълготрайните материални активи, собственост на банката, което означава намалена стойност на всички офиси, сгради, техника. Но те декларират, че такова нещо не са извършвали.

#КТБ #Илиан Зафиров #Орлин Русев #Георги Христов

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »