Вартоломей: Нека България върне заграбеното от църквите в Северна Гърция

Вселенският патриарх Вартоломей поиска от българската държава да върне църковни ценности, ограбени по думите му от църковните общини в Сяр, Ксанти и Драма.

Това искане предстоятелят на вселенската партиаршия в Константинопол отправи в слово след удостояването му с орден „Стара планина“ I степен от българския президент Росен Плевнелиев.

„Ние използваме този добър повод на нашата нова среща и създадения от дълго време между нас климат на взаимно доверие, приятелство и искреност, за да отбележим, че особено би допринесло по посока както на напредъка и развитието на отечеството ви в ЕС, така и на единството на църквата и на народа му с останалия православен свят, а безспорно и преди всичко Вселенската патриаршия връщането на отнетите по време на войни и неразбории на Балканския полуостров Свещени Богослужебни ценности на естествените им правоимащи Свети митрополии и Свети обители на Северна Гърция и по-точно на Сяр, Ксанти и Драма”, заяви вселенският патриарх, цитиран от БГНЕС.

„Особено молим за светините от нашите свети патриаршески и ставропадиални обители – Св. Богородица Икосифиниса в планината Пангей и Честния предтеча край Сяр и други, които за съжаление са били ограбени и не са в богослужебна употреба у естествените си правоимащи места, което безспорно е грях пред Бога и хората“, посочи негово Всесветейшество.

„Вярваме, че при съвместната грижа на българската държава и на църквата й окончателно изцеляване на тази тежка рана, която за жалост въпреки положените досега усилия остава все още отворена би станало исторически момент във вашия президентски мандат и би отворил една нова златна страница в отношения на България със съседните й православни народи и с обединена Европа като ще свидетелства красноречиво за придържането им към онези принципи, които са международно установени и действат“, заяви още той.

Според Вартоломей едно такова действие като „похвалния аналог с връщането преди години на „Историята“ на Паисий на Зорграфския манастир на Света гора би потвърдило на дело общия съвместен път в лоното на Европейския съюз и на Православната вселена“.

По време на войните на национално обединение от 1912 до 1918 г. в посочените по-горе територии живее основно българско, турско и гръцко население /предимно по крайбрежието на Македония и Тракия/, припомня БГНЕС. Българите в Сяр, Ксанти и Драма имаха свои училища и църкви, построени със средствата на техните църковни общини. След като България загуби последователно Междусъюзническата /1913 г./ а след това и Първата световна война/1914-1918/ българското население в днешна Северна Гърция беше прокудено от родните си домове. Техните църкви и училища бяха отнети насилствено от Екзархията и предадени на Константинополската патриаршия, чийто глава днес е Вартоломей. Бруталните сцени на насилия – масовото изтребление на българите от Драма и Сяр - са описани в Карнегиевата анкета.

По-рано днес в Българска академия на науки на Вселенския патриарх Вартоломей І бе присъдено почетното научно звание „Доктор хонорис кауза“.

След като стана почетен доктор на БАН, патриарх Вартоломей изнесе доклад на тема „Климатичните промени и влиянието им върху световната и регионалната политика”.

"Не бива съвременният човек да бъде обземан от пасивност и фатализъм, наблюдавайки негативните промени в климата и отрицателните последствия от тях. Всеки трябва да проявява активна загриженост към околния свят, защото очевидно мерките, взети до този момент, не са достатъчни", посочи в изложението си Вселенският патриарх. Все още егоизмът и консумаризмът по думите му надделяват над духовно осмисляната и религиозно мотивираната екологична култура.

"Природата е отворена книга, от която можем и трябва и да се учим - при това, в мълчание и благодарност. Защото в тишината човек по-добре може да съзре единия Бог - Твореца на всичко, и да чуе Божия глас - подобно на Моисей при неизгарящата къпина. Човекът е създаден по Божий образ и подобие и затова, ако ни вълнуват проблемите на планетата, още повече би следвало да държим и на своите ближни", подчерта патриарх Вартоломей. Той напомни, че от 1989 г. Вселенската Патриаршия в началото на всяка нова църковна година - 1 септември - отправя молитва към Бога за цялото творение. Това е в синхрон с библейското повествование за сътворяването на света в книга Битие, където се казва, че творението на Божиите ръце е "твърде добро".

"Литургичният и празничният живот на Православната църква също изобилства с примери за благоговейната благодарност, която човешкият род трябва да изпитва към Твореца, и за грижата, с която трябва да се отнася към цялото творение. Едни от най-големите Господски празници - Богоявление, Преображение и Възкресение, са пронизани от идеята за това, че материята не е непроницаема за действието на духа, а напротив - тя се одухотворява, освещава и преобразява чрез него", каза Вселенският патриарх и призова да бъде ограничено експлоататорското и алчното използване на природните ресурси, защото екологичната криза, гладът, бедността и миграцията произтичат преди всичко от кризата в начина, по който възприемаме заобикалящия ни свят.

След доклада думата бе дадена на бившия премиер Ренета Инджова, която прочете поздравление към удостоения с почетното звание патриарх Вартоломей. Като се има предвид неговата активна дейност за преодоляване на екологичната криза, с даденото му от БАН почетно звание, Академията отстоява насъщната потребност на съвременния свят за възвръщане на висшата и божествена хармония между социума и природата, посочи Инджова.