Плевнелиев отчете успехи, Попова предупреди - да не се самозалъгваме

2015 г. беше добра за българската икономика – спадат безработицата, дефицитът и брутният външен дълг, растат инвестициите, рекордно усвояваме еврофондовете, сектор автомобилостроене също се развива динамично. Това заяви президентът Росен Плевнелиев пресконференция по повод четвъртата годишнина от встъпването си в длъжност. От своя страна вицепрезидентът Маргарита Попова призова да не се подаваме на илюзии.

Последните 4 години бяха напрегнати години за България, Европа и света. Имаше рекорден брой кризи, които правят международната среда несигурна, заяви Плевнелиев. Като президент трябваше да се правя с много предизвикателства, каза Плевнелиев и започна да ги изброява: „отстояване на евроатлантическата интеграция на страната, 2 служебни правителства, да държа здраво посоката, въпреки бурите”.

Той посочи, че е имало и вълна от граждански протести и огромна гражданска енергия за промяна. Гражданите показаха, че искат гласа им да бъде чут. Хората се изправиха срещу олигархията и задкулисието и пожелаха промяната, заяви Плевнелиев.

Според него сме единни в НАТО, ЕС и световната сцена, като страната ни не е била източник на проблеми, а на решения.

От друга страна Плевнелиев заяви, че е била постигната относителна стабилизация във вътрешнополитически план през миналата година. 2015 г. бе добра за икономиката на страната, 2,8% ръст на икономиката, 2,8 млрд. лв. ръст на бюджета, отчете президентът.

Той обяви, че е очаквал много по-видими резултати в разследването на фалита на КТБ. Не съм удовлетворен от постигнатото към момента.

„Конституционните промени са стъпка напред, но оставиха съмнение, че липсва по-всеобхватна воля за реформа в правосъдието. Приемането на силно антикорупционно законодателство и промените в Закона за съдебната власт са шанс за наваксване на пропуснатите възможност. Трябва да работим заедно, за да постигнем ефективна съдебна система”, апелира Плевнелиев.

Той обърна сериозно внимание на проведения последен референдум, на който гласуваха над 2, 7 млн. граждани гласуваха и призова гласът им да бъде чут от Народното събрание.

Според Плевнелиев, трябва да се извършат 4 стъпки от този, който иска да има доверието на българите, а именно-електронно правителство, справедливо правораздаване, социално отговорна икономика и повече референдуми.

Борбата с климатичните промени, енергийната ефективност и устойчивото развитие са кауза за мен. Водих българската делегация, като допринесохме за историческия пробив с подписването на Парижкото споразумение за климата, под което сложиха подписа си представителите на 195 държави.

За мен бе чест да открия лидерската среща в Париж във връзка с честването на 70-годишнината от създаването на ЮНЕСКО, която се проведе два дни след зловещите терористични атаки в сърцето на френската столица. Посочих, че никой по света не се ражда терорист. Терористите се създават. Социалното изключване, неравенството и липсата на възможност за упражняване на основни човешки права, подхранват омразата и разделението. Има много млади хора, които нямат перспектива и цели в живота, а радикализмът е само на крачка разстояние. Предупредих за опасността Европа да залитне към реваншизъм, ксенофобия и използване езика на омразата.

Проведох КСНС специално по темата „Отбрана“, който взе решение от историческа значимост за въоръжените сили. Приехме нова програма и нов план за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Зададохме посоката за рязко повишаване на съвместимостта с партньорите. По наше настояване съюзното командване по операциите на НАТО разработи план за защита на Румъния и България при кризи. България прие Национален стратегически план за действие на въоръжените сили за защита на Република България при криза. Открихме щабен елемент за интегриране на силите на НАТО в България. Щабният елемент е част от най-същественото укрепване на колективната отбрана на НАТО след края на Студената война. При откриването посочих, че свободата е безценна, но не и безплатна и че свободата и демокрацията не са даденост. Те трябва да се отстояват ежедневно. Сигурността в Европа има нужда от съвместни, а не от тяснонационални решения.

Промених изцяло приоритетите в българската енергетика. Вместо „голям шлем“ от три руски проекта, зададох три смислени приоритета: енергийна ефективност, енергийна диверсификация, енергийна либерализация.

Либерализацията на електроенергийния пазар у нас се случва с бързи темпове. Искаме да създадем функциониращ енергиен пазар като контрапункт на монополите. За целта имаме нужда от адекватна свързаност. Посочих междусистемните газови връзки с Гърция, Румъния, Турция, Сърбия за стратегически важни за страната ни. Южният газов коридор представлява реална възможност за диверсификация. Междусистемната газова връзка с Гърция следва да се разглежда като интегрална част от Южния газов коридор и от инициирания от нас газов коридор Север - Юг. Работим за създаване на балканска енергийна борса и газов хъб в България, които да допринесат съществено както за сигурността, така и за осигуряването на конкурентни пазарни цени и доставки в региона. Разработваме собствени газови находища в шелфа на Черно море.

Заложих енергийната ефективност като национален приоритет. Работя за това още от първия ден като министър. Приветствах стартирането на националната програма за енергийно обновяване на българските домове. Над 250 000 българи ѝ се довериха, като се записаха за безплатно саниране. Интересът от страна на гражданите, далеч надхвърлящ и най-оптимистичните очаквания, е доказателство, че сме на прав път.

Като президент, а преди това и като министър, се посветих на регионалното развитие. От 2009 г. стартира изпълнението на хиляди проекти на българските общини, построиха се стотици нови детски градини, ремонтираха се хиляди училища, градски паркове, площади, публични площи, обществени сгради. Обновиха се хиляди километри пътища, модернизират се пътни и железопътни коридори, минаващи през България. Модернизацията на страната и на базисната инфраструктура няма алтернатива. Посветен съм на този стратегически национален приоритет. Като министър, обещах три магистрали. Днес автомагистралите „Люлин“, „Тракия“ и „Марица“ са изцяло готови.

Обещаното е изпълнено и аз благодаря на всички, които допринесоха за това. Общо 350 км магистрали бяха построени от 2009 г. до сега. С това постижение можем да се гордеем. Софийското метро, като голям и стратегически проект за страната, също се разви с бурни темпове. През годината в експлоатация влезе и заводът за преработка на отпадъци в София, който е най-модерното подобно съоръжение на Балканите. За четири години бяха построени над 50 изцяло нови пречиствателни станции за българските градове. Бяха закупени хиляди нови автобуси, тролейбуси, трамваи и други средства за градския транспорт. България се позиционира като държава на кръстопът и подобрява съществено и бързо своята базисна инфраструктура.

След две десетилетия на драматично изоставане и погром, в българското земеделие след 2009 г. настъпи силен подем. Безвъзмездното финансиране на българските фермери и земеделски региони се увеличи многократно - от 280 млн. лв. през 2009 г. до 3.3 млрд. лв. през 2015 г. Благодарение на европейската солидарност и целенасочена държавна политика, стопанствата се модернизират, закупува се нова техника, необработваемата земя намаля драстично. Увеличи се цената на земята, експортът на земеделска продукция също рязко се увеличи.

Гордея се, че съм патрон на развитието на българските индустрии ИКТ, аутсорсинг и производство на автомобилни компоненти. Създадохме и развихме тези клъстери, а резултатите не закъсняха. България се превърна в регионален център за стартиращи фирми, в регионален хъб за индустрията ИКТ, като бяха създадени над 17 000 работни места. Аутсорсинг индустрията се разви с още по-бързи темпове. С радост приех наградата за най-добра европейска аутсорсинг дестинация, с която България бе отличена през 2015 г. Създадоха се над 35 000 работни места. Сектор автомобилостроене също се разви много динамично. Бяха построени около 30 нови фабрики, създадени над 20 000 нови работни места, а производството на автокомпоненти се превърна в най-бързо развиващия се индустриален сектор в страната, а само преди четири години тук, в президентската институция, създадохме клъстер аутомотив и то в президентската институция.

Бъдещето е в таланта и иновациите, в доброто образование и стратегическото мислене. Гордея се, че инициирах създаването и съм патрон на първата иновационна екосистема в България и на Балканите. През декември открихме и първите сгради от София Тех Парк. Това е първият научно-технологичен парк в България и на Балканите, зад който обединени застанаха България и Европа.

Държавният глава отчете, че тероризмът е заплаха, с която може да се справим сами заедно. „Той започва там, където образованието се е провалило. Терористите трябва да бъдат ликвидирани, но идеологията им не може д а бъде ликвидирана с оръжия, а с интеграция и образование. Посочих, че кибератаките са новият Костинброд, те са атаки срещу институциите следователно са атаки към българската държавност. Този вражески акт трябва да се разследва до край и всички да си отворят очите”, заяви Плевнелиев. Той коментира и, че не си е мълчал за Русия. „Отнасям се с уважение към руския народ, но действията на Кремъл в украинската криза са в противоречие с правовия ред. Политиката на велики сили трябва да остане в миналото, не се впечатлявам от военна мощ, а от дебат как да постигнем траен мир. Отстоявах националните интереси и провеждах активно проевропейска политика”, заяви държавният глава.