Следващият президент на САЩ ще трябва да се справя със СИРИЯК

Като се има предвид какво става в Алепо е пределно ясно, че режимът на Башар Асад има надмощие. Дамаск е по-укрепен и окуражен от всякога, и Асад няма да бъде отстранен от власт в скоро време. Руското военно присъствие в страната от септември миналата година е от голяма полза за режима.

При такива обстоятелства, следващият президент на САЩ ще трябва да разработи нова политика за Сирия. Както съм поставял случая в миналото, новото мислене за Сирия ще трябва да признае, че границата между Сирия и Ирак вече не съществува. Поради това мястото, откъдето се започва, е да бъде признато, че точно като в случая с Афганистан и Пакистан, нито със Сирия, нито с Ирак ще може да се работи поотделно.

Като признание за това колко двете страни трябваше да бъдат разглеждани по начин, който да признае тяхната взаимосвързаност, администрацията на Обама нарече своята афганистанска стратегия политика "Аф-Пак" , когато той дойде на власт в началото на 2009 г. По подобен начин, който и да дойде на власт през 2017 г., ще трябва да има стратегия „СИРИЯК“, с която да бъде призната дълбоката връзка между Сирия и Ирак, съобщава БГНЕС. Фундаменталното предизвикателство на СИРИЯК е очевидно: сунитите и в двете страни са извън властта.

Сунитите в Ирак вече нямат държава. Американската инвазия в Ирак сложи край на столетия сунитска хегемония в страната. Докато новата ситуация на шиитски контрол в Ирак отговаря на демографската действителност в страната, случаят със Сирия е различен. За разлика от Ирак, Сирия е страна със сунитско мнозинство. Обратно на демографската реалност, сунитите в Сирия бяха управлявани през последните няколко десетилетия от алевитски режим на малцинството.

Фактът, че сунитите както в Сирия, така и в Ирак сега са извън властта е основната причина да се появи организация като “Ислямска държава в Ирак и Левант” (ИДИЛ) В относително кратък срок ИДИЛ се превърна в единствената наподобяваща държава общност, способна да предложи дом на недоволните сунити.

Предизвикателството пред следващия американски президент в контекста на политиката към СИРИЯК ще бъде интегрирането на сунитите от Сирия и Ирак със съществуващата държавна система без промяна на границите. Това е трудна задача.

Поддържане на алевитите, сунитите и кюрдите в Сирия в рамките на единна държава, може да се окаже невъзможно. По същия начин сунитите, шиитите и кюрдите в Ирак се оказват еднакво склонни да споделят властта при отсъствието на обща концепция за самоличност. В допълнение към сунитския въпрос друга причина защо следващата американска администрация ще трябва да мисли за Сирия и Ирак заедно е кюрдският въпрос. В контекста на СИРИЯК кюрдите ще бъдат първите, които ще поискат да имат своя собствена държава. Кюрдите в Ирак вече имат де факто функционираща държава.

Кюрдите в Сирия са в процес да формират такава. Кюрдите в Ирак основаха автономно Кюрдско регионално правителство (КРП) под ръководството на президента Масуд Барзани. Турция има отлични отношения с КРП. Само че кюрдите в Сирия са подредени до Работническата партия на Кюрдистан (ПКК). И не е изненада, че Турция е решително решена да спре възникването на държавица на ПКК в северна Сирия.

Може да се каже, че турската реакция към автономна кюрдска държава в Сирия би била много по-толерантна, ако Барзани беше успял да контролира сирийските кюрди. Ето защо следващата американска администрация трябва да посвети повече време в проучване на перспективата за по-голямо единство по кюрдския фронт под ръководството на Барзани и иракските кюрди.

Това е допълнителна причина следващата американска администрация да приеме политика за СИРИЯК. Време е да се помисли за бъдещето на Сирия и Ирак като за взаимнообвързано. Кюрдските и сунитските въпросите на Сирия и Ирак повече не могат да се третират като изолирани един от друг.