Ген. Румен Радев: Нужен ни е действен и самостоятелен президент, а не рецитатор на чужди тези

Държавният глава не трябва да е генератор на кухи фрази, а трябва да формулира новите национални идеи. Време е да обърнем поглед към българите, тяхната сигурност, благосъстояние, доходи, здраве.

Това заяви в интервю за БГНЕС ген. Румен Радев, кандидат на БСП за президент.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.

БГНЕС: От какъв президент има нужда България?

Ген. Румен Радев: Нужен ни е действен и самостоятелен президент, а не рецитатор на чужди тези. Държавният глава не може да е генератор на кухи фрази, той трябва реално да отстоява националния интерес. Президентът трябва да формулира новите национални цели. Дълги години хоризонтът на българската политика беше присъединяването на България към ЕС и НАТО. Днес тези цели са постигнати. Според мен е време да обърнем поглед към българите, тяхната сигурност, благосъстояние, доходи, здраве. Да работим не само с мисъл за макропараметрите, а за качеството на живот на отделния българин.

БГНЕС: Има ли недостатъчно използвани функции на държавния глава, пренебрегвани досега от президентите ни през различните мандати, които биха увеличили ефективността на институцията?

Ген. Румен Радев: Считам, че КСНС може да бъде по-действен орган. Днес той се свиква рядко и често се превръща в трибуна за партийна пропаганда, а е призван да изработва национално съгласие по стратегически въпроси. Да не забравяме, че през призмата на сигурността могат да бъдат погледнати всички сфери на живота. Президентът може да използва по-активно ветото като социален филтър на законите, които ощетяват гражданите. Ако бях на мястото на днешния държавен глава, нямаше да допусна въвеждането на пръстовите отпечатъци като идентификационен признак в здравеопазването. Президентът може да сезира Конституционния съд. Отсега заявявам, че ще сезирам КС, ако властта подпише и ратифицира договора за свободна търговия с Канада (СЕТА), който крие огромни рискове за икономиката и демокрацията ни, както и за всеки отделен гражданин и потребител.

БГНЕС: Една от големите задачи пред обществото ни е да възстанови механизмите на демокрацията и правовия ред. Как може да стане това и каква, според Вас е ролята на президента?

Ген. Румен Радев: Самата победа на президентските избори ще бъде пробив в монопола на новата партия-държава, а това ще ускори политическия процес. В момента нямаме реално разделение на властите, това обяснява абсурда в една и съща седмица мнозинството да разпусне парламента, а премиерът да свика обратно НС. Президентът не е най-могъщата фигура в българската конституционна конструкция, но е най-легитимната. Избира се с всенародно гласуване. Като такъв той има възможността да мобилизира гражданската енергия зад различни, национално значими каузи.

БГНЕС: Живеем в бурни времена. Ако бъдете избран за президент, как бихте подредили по важност проблемите, пред които е изправена България?

Ген. Румен Радев: Към момента горещият проблем е нарастващият миграционен поток през България. Той захранва корупцията и престъпността. Спомнете си югоембаргото от 90-те, то имаше пагубни последствия за българския преход. Най-тревожният проблем остава демографската катастрофа. Тя е резултат от атмосферата на несигурност и усещането за безпътица. Те пораждат емиграция и отказват семействата от намерението да отглеждат потомство.

БГНЕС: Как бихте използвали правомощията си на върховен главнокомандващ, за да увеличите бойната готовност на българската армия в интерес на опазване на мира и сигурността на държавата и гражданите й?

Ген. Румен Радев: За да имаме кадрова армия, трябва да решим социалните проблеми на военнослужещите. В момента има хиляди незаети места, защото няма кандидати за тези скромни заплати. Трябва да се ускорят процесите за реализация на проектите за модернизация. Недопустимо е подмяна на експертните критерии за избор на нови оръжейни системи с политически такива – каквито опити има за многоцелевия изтребител. Недопустимо е да се пренебрегва и проекта за новата бойна машина на пехотата. Това са част от моите приоритети като върховен главнокомандващ.

БГНЕС: България и Европейският съюз са изправени пред безпрецедентна мигрантска криза, която не е отминала. Какъв според Вас трябва да бъде отговорът на това предизвикателство?

Ген. Румен Радев: Мигрантският проблем започна като бежанска криза, а днес вече е истинско разместване на цивилизационните пластове. ЕС трябва да ревизира Дъблинския регламент, който превръща периферните държави в буферна зона. България трябва да изисква неговата промяна, в това отношение трябва да потърси съдействието на Италия, Испания и Гърция, които са в същото положение. Засега България е транзитна зона, но Дъблинският регламент съдържа потенциален риск тя да се превърне в европейско гето за мигранти.

БГНЕС: Вече повече от 10 години България е член на евроатлантическата общност, но все още заема пасивна позиция – тя не предлага политики, които да са от полза и на нея и на останалите страни-членки. Как ще промените тази ситуация?

Ген. Румен Радев: Така е, защото българските политици нямат самочувствието да заявят свое мнение и предпочитат комфорта на йесмена. У нас има негласно табу върху критиките спрямо НАТО и ЕС. Като всички организации и те допускат грешки, обект са на лобистки натиск и вземат спорни решения. Нашата роля е да бдим над българския интерес и да изработваме ясни национални позиции. Българската външна политика днес е понятие с променлива геометрия. В един и същи ден г-жа Цачева заяви в дебата ни по БТВ, че ГЕРБ е за отмяна на санкциите срещу Русия, а премиерът Борисов каза в Брюксел точно обратното. По въпроса за така наречената Черноморска флотилия президентът, военният и външният министър работеха зад гърба на премиера – поне такова беше внушението. В ООН издигнахме две кандидатури. Политиката ни не само трябва да е много по-активна, но и да се изработва преди всичко в България, да е единна и основана на нашия национален интерес и да се отстоява навън.