Георге Иванов: Ще приветствам Радев с добре дошъл в клуба на президентите от региона

Вратата ми е отворена за новоизбрания български президент Румен Радев.

На първата ми среща с него, която ще се състои днес, ще го поздравя за победата му и ще го приветствам с добре дошъл в клуба на президентите от региона. Надявам се да имам отлични отношения с Румен Радев, защото президентите трябва да държат вратата си отворена за всички. Това заяви Георге Иванов, президент на Република Македония, пише БГНЕС. 

Изявлението на новоизбрания президент, че трябва да подпишем договор за приятелство между нашите две страни, е изключително важно. Много време изгубихме за подписването му. Не може текст, който трябва да бъде съгласуван от двете страни, да бъде пречка за развитието на двустранните ни отношения. Не ни отива, защото сме две приятелски и съседни държави, свързани с много неща от миналото, които имат общо бъдеще. Готови сме да подпишем договора и го показахме по най-различен начин, приемахме предлаганите инициативи. Трябва да затворим този въпрос.

Искам България, както правят Хърватия и Словения, да играе активна роля в региона и да бъде по-ангажирана към страните, които още не са част от Европейския съюз.

Република Македония се нуждае от катарзис

Македония демонстрира кураж да се изправи лице в лице със своето минало, с фактите, а не с митовете и легендите за него. Много малко страни от комунистическия блок са имали смелостта да постъпят така – да отворят архивите и открито да разговарят както за жертви, така и за мъчители.

Необходимо ни е време, за да се излекуват травмите от миналото. На Балканите хората казват, че раните не трябва да се отварят, а трябва да бъдат оставени да зараснат. Физическите рани ще зараснат, но не и душевните рани на наследниците на жертвите на комунистическия режим. Тези хора трябва да бъдат удовлетворени. Най-малкото, трябва да бъде разкрита истината защо някой е опропастил живота на техните родители и техния собствен живот. Това е душевна утеха, за да могат да се успокоят хората, че най-накрая справедливостта винаги побеждава.

България беше част от източния блок, а у нас се твърдеше, че имаме някакъв по-хуманен социализъм. От разкритите досиета се вижда, че на територията на бивша Югославия са били практикувани същите методи, използвани от Държавна сигурност в страните от Варшавския договор. Много хора са били принуждавани да доносничат срещу най-близките си. Част от мъчителите са още живи и не искат да се откажат от привилегиите, които притежават от миналото. Техните деца също имат привилегии. Необходим е катарзис. Трябва да се освободим от този товар от миналото, който ни дърпа назад.

Днешната политическа криза в Република Македония е част от наследството на тези стари структури, свикнали да действат с такива прийоми. Този, който знае тайните ви, е господар на вашата свобода. Няма да имаме свобода, докато тези хора, които притежават нашата истина, продължават да ни рекетират. Хората трябва да почувстват свободата. Необходими са поколения, но пътят е този. За да има помирение, трябва да се знае истината.

Гръцката блокада е катализатор за кризите в Македония

През последните години започнахме да изграждаме мостове на доверие с Гърция, имахме срещи с премиера Алексис Ципрас, но с всяка своя изява гръцкият президент Прокопис Павлопулос руши тази атмосфера на доверие. На няколко пъти той направи изявления, характерни за миналото. Той не работи за бъдещето. Това означава, че в Гърция все още има хора, които са със затворени очи и не виждат действителността.

Нашето благосъстояние и развитие буксуват заради гръцката блокада. Стоим на едно място и това създава вътрешно недоверие и разслоение в македонското общество. Надявам се след изборите да бъдат сформирани нов парламент и правителство. Но ако не започнем предприсъединителни преговори с Европейския съюз и не получим дата, което ще ни помогне да се променим и да се европеизираме, отново ще изпаднем в криза.

В политиката има управляващи и опозиция, енергията от взаимните им обвинения няма да се използва за нещо конструктивно, а ще води до политически кризи. Оптимисти сме, но оптимисти с опит, реалисти. Виждаме как стоят нещата. Нашите институции трябва да бъдат европейски, за да се чувстват гражданите сигурни, че имат бъдеще, че техните деца ще намерят работа и ще имат успешен живот. Трябва да мислим повече за младите хора у нас. Политиците трябва да работят за младите, инвестицията в тях е инвестиция в бъдещето.

Балканите трябва да се обединят по безспорните въпроси

Длъжни сме да си помагаме и това много добре се видя по време на мигрантската криза. Не можем да променим географията и затова сме длъжни да си помагаме. Но още робуваме на догми и стереотипи от миналото. Това са Балканите – имаме много психологически проблеми, които могат да бъдат решавани, но само с диалог и открита комуникация.

Като пример за добра комуникация мога да посоча сътрудничеството между Българската академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Има въпроси, които тежат на нашите отношения, но това не пречи те да бъдат дискутирани от учените от нашите две страни. Техният пример трябва да бъде последван и от останалите. Само този, който общува, може да се интегрира, а който не го прави, се гетоизира и си намира врагове.

Сътрудничеството между БАН и МАНИ е пример как трябва да работят институциите на двете страни, организациите и отделните хора. Нужни сме едни на други. Трябва да си помагаме, за да се справим с предизвикателствата. Титлата „Доктор хонорис кауза“, която получих от БАН, е най-ценното, което съм получавал. Защото, когато това отличие идва от съседа, има най-голямо значение и тежест. В България има хора с открит поглед, които виждат бъдещето. Те карат нас, политиците, да отворим вратите и да разширяваме сътрудничеството и общуването.

Балканите трябва да се обединят върху безспорните въпроси. Вижте страните от Вишеградската група или Прибалтика как намират общи решения на предизвикателства като тероризъм, мигранти и организирана престъпност. Балканските държави са длъжни да намерят решения, да обменят опит и информация, защо това да не се случва между официалните институции.

Много македонци са намерили спасение в България

Когато е било много тежко, много македонци са дошли в София. Аз също имам много роднини тук, в София. По време на Балканските войни (1912-1913 г.) мнозина са намерили тук убежище от балканските кланета. Някои са дошли в България, други са останали в Гърция, трети са отишли в Македония. Всеки е изградил своя идентичност – някои са българи, други гърци, трети македонци, но на сватбите пеем едни и същи песни.

Мигрантската криза е комплексен феномен

Много хора не правят разлика между бежанците, които идват от районите на конфликти, и мигрантите, които идват от Азия и Африка, в търсене на по-добър живот. От една страна имаме хора, загубили всичко и търсещи по-добър живот, но от друга, не трябва да позволим с това да бъде злоупотребено от терористи и джихадисти, които използват мигрантската вълна. Те искат да се доберат до Европа и да изпълнят замислените терористични атаки и така да привлекат внимание.

Необходимо е тясно сътрудничество между страните, през които преминават мигрантските маршрути. Веднага след като беше закрит Балканският маршрут, информирах българския президент и българския премиер, че има опасност от откриването на нов през територията на България. В тази връзка имаше добро партньорство между службите. И България беше подготвена за тази вълна.

След като бе затворен маршрутът за африканските мигранти през Италия, те отново ще се насочат към нас и трябва да сме подготвени.

Службите трябва да обменят информация. Ние не сме част от ЕС и НАТО и няма как да им предоставим тези данни, въпреки че това е от общ интерес. Затова споделяме данни с приятелските страни. При предишната криза много дипломати и политици не вярваха на собствените си служби. Имахме случаи, когато западни спецслужби ни казваха: защо ни давате тези данни, нашите политици не ни вярват. Политиците и дипломатите не искаха да създават неблагоприятна атмосфера, защото предстоят избори и тези данни ще се отразят върху резултатите. Хоризонтът на политиците е до изборите. Тук обаче е работата на учените, експертите да обменят информация, защото целият ни живот ще мине под знака на мигрантските кризи. В Африка има население от над 1 милиард души, в Азия населението се увеличава. Хората търсят достоен и хубав живот и Европа се превръща в магнит за тях.

Ние поставихме ограда по границата, вие също го направихте. Но един ден, ако дойдат хиляди, какво ще правим? Трябва да действаме превантивно! ЕС трябва да действа превантивно по отношение на следващата бежанска вълна. Трябва да се създават центрове в самата Африка, където да се полагат грижи за хората. Тези хора нямат нищо, имат само живота си и за това рискуват всичко, за да намерят по-добър живот за себе си и децата си. По тази причина Средиземно море е наречено гробище за мигрантите. Трябва да се полагат грижи за лагерите, които се намират на границата между Египет и Судан. Конфликтите един ден ще приключат и тези хора ще трябва да се върнат по домовете си. Но това е прекалено сложно за европейските институции, които действат бавно и когато вземат решение, вече са изправени пред нов проблем. Трябва да се изправим пред действителността. Международните институции работят все едно са още в 20 век. Необходими са сътрудничество и регионални връзки.

Кризите в Европа превърнаха много страни в егоисти, никой вече не мисли за целия континент.