Заплаха! Нашествие от кърлежи ни чака след поройните дъждове

За значително нарастване на ухапаните от кърлежи в цялата страна спрямо миналата година предупреждават специалистите. Очаква се още по-голяма вълна от жертви, особено покрай Черешова задушница (15 юни), тъй като гробищните паркове са едни от местата с най-много кърлежи.

Значителен е броят им и в парковете и междублоковите пространства, а сред причините, които се посочват за това, са характерни биологични процеси, недостатъчни мерки за превенция, както и наличието на немалък брой. Въпреки че май традиционно е един от пиковите месеци за кърлежите, студеното време и валежите в началото на пролетта забавиха появата им. Избуялата растителност, високите треви и храсти, както и влажното и топло време сега обаче създават идеални условия за тях.

“Обикновено още от края на март, началото на април започваме с данните за първи ухапвания и първи случаи на заболявания. Броят на някои от тях все още е нисък, но темпът на нарастване е висок”, обясни пред “24 часа” главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Все още няма увеличение на заболелите от лаймска болест в сравнение с миналата година, допълни той. Това е една от основните зарази, която пренасят кърлежите.

За първи усложнения на пациенти след ухапване от кърлеж в Хасковска област за тази година, съобщиха от местната здравна инспекция. По данни на РЗИ от марсилска треска се лекуват двама души. От спешното отделение в града информираха, че при тях вече има пациенти, търсещи помощ след ухапване от кърлеж.

Между 70-80 човека ежедневно носят кърлеж за изследване в Националния център по заразни и паразитни болести, съобщи директорът му проф. Тодор Кантарджиев. Освен лаймска болест смучещите кръв паразити са основни преносители на други бактериални инфекции като ерлихиоза, анаплазмоза и марсилска (средиземноморска) треска.

Заразяват се обаче само между 1 и 3% от изследваните ухапани, успокояват медици. Статистика колко общо са станали до момента жертва на напастта от кърлежи обаче няма, тъй като не всеки носи ухапалия го паразит за изследване.

Има забавяне в обществената поръчка за фирма, която да обработи тревните площи в София срещу кърлежи, тъй като договорът с последната е приключил в края на миналата година, признаха от столичната регионална здравна инспекция. Въпреки това пръсканията в 24 от 25-те общините в столицата са започнали навреме - в началото на април. На един от районните кметове е съставен акт за неизпълнение на предписанията, но от здравната инспекция отказаха да посочат в коя част на столицата е имало проблем.

От там също потвърждават по-високата численост на кърлежи тази година. В предварителните огледи преди пръскането тази година паразитолози са открили 253 свободни кърлежа, спрямо 81 през миналата година. Това означава поне 3 пъти повече паразити през 2019 г. в сравнение с обичайното. Основната причина е нормална природна цикличност, обясниха от регионалната здравна инспекция.

Наличието на повече кърлежи предполага и по-честа обработка на тревните площи – косене и пръскане срещу кърлежи. Обикновено общините правят по едно пръскане през април и едно в началото на септември, когато е другият пиков период на кърлежите. В София вече е осъществено и второ пръскане, като за момента са обработени парковете и градините. Поетапно пръскания се правят и на междублоковите пространства и градинки в отделните райони. Преди 15 юни ще се минат и всички гробищни паркове, обясни Цезарина Илиева. 

Действието на препаратите започва още на втория час и е с продължителност 24 часа. Ефективността им е доказана, но не е 100-процентова, тъй като яйцата на кърлежите не се повлияват от отровите

Един възрастен паразит пък снася хиляди яйца, като бройката им може да стигне и 20 000. Веднъж снесени, яйцата чакат само подходящите условия, за да се излюпят.

Резките промени във времето, от една страна, създават добри условия за кърлежите, а от друга, затрудняват пръсканията, тъй като, ако завали дъжд в рамките на няколко часа след обработката, използваните препарати се отмиват и отиват в почвата. Предвид значителния брой кърлежи тази година прегледът на тялото след всеки досег с трева или излет е задължителен, припомнят специалистите. Обикновено кърлежите търсят тънка кожа по сгъвките, където попадат по-лесно. Традиционно некосените места и сухата растителност трябва да се избягват, но в следващия месец заради кърлежите това е още по-препоръчително. При излет, а и превантивно, да се използват репеленти.

Еднократен прием на антибиотик веднага след свалянето на кърлеж намалява 10 пъти възможността за зараза от предавана от него бактериална инфекция. За възрастните се препоръчва да вземат 200 мг или 2 хапчета доксациклин, а ако ухапаният е по-млад от 12-годишна възраст, тогава се дава макролиден антибиотик - 10 мг/на килограм, обясни проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Ако кърлежът е стоял забит в кожата по-малко от 12 часа обаче, а според някои специалисти и 24 часа, вероятността да предаде инфекция е много малка, каза още той.

Затова изваждането му трябва да се случва веднага. Ако ухапаният не е сигурен как да направи това, е най-добре да се обърне към медицинско лице. При невъзможност най-сигурният и препоръчителен метод е да се използва специален инструмент, който може да се купи от аптека, или пък много тънка пинсета.

“Кърлеж се вади, като се хваща най-близо до кожата - там, където е хоботчето му, и се дърпа вертикално нагоре. Не трябва да се върти, но ако хоботчето се скъса, трябва да се извади с чиста игла. Най-добре е да се ползват медицински ръкавици, а след изваждането на кърлежа да се дезинфекцират ръцете, както и мястото, където е бил кърлежът”, съветва проф. Кантарджиев.

За по-голяма сигурност кърлежът може да се занесе в лабораторията на НЦЗПБ за първоначално изследване дали е преносител на зараза, или не, а минимум 20 дни по-късно е добре да се направи и кръвен тест на ухапания. Приемното време на лабораторията е понеделник, вторник, четвъртък и петък между 8,30 и 12 часа, а в сряда - между 9 и 12 часа.

Във всички столични паркове и градини са извършени двукратни обработки срещу кърлежи. За пълна ефективност на препаратите е нужно поне 24 часа след пръскане да не вали, обясниха за “24 часа” от Столичната община.

Общински служители заедно с представители на Столичната РЗИ правят теренни наблюдения на най-често посещаваните зелени площи в града. Обработки са правени в Южния парк, Борисова градина, Градската градина, градина “Докторски паметник”, Северния парк и др. В кварталите са пръскани зелени площи в “Красно село”, “Възраждане”, “Оборище”, “Изгрев”, “Лозенец”, “Триадица”, “Илинден”, “Искър”, “Овча купел”, “Люлин”, “Банкя”, “Панчарево”, “Кремиковци”, “Витоша”, “Връбница”, “Слатина” и “Подуяне”. В останалите райони обработките продължават при сухо време. Пръскано е и в гробищните паркове.