КЗК забрани и "руския Uber" в България

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани дейността на руското мобилно приложение "Максим", познато още като руския Uber. Решението е взето след жалба, подадена от няколко таксиметрови сдружения - "Съюз Такси", "Национален съюз на превозвачите", Браншова камера на таксиметровите водачи и превозвачи, Асоциация на таксиметровите синдикати в България и Синдикален съюз "Сила". На "Максим" е наложена и глоба от 3520 лева.

От "Максим" обаче планират да продължат да работят в България и са категорични, че ще обжалват пред съда. Ето и официалното изявление на компанията:

Ще проучим решението на Комисията за защита на конкуренцията. При наличие на разногласия ще го обжалваме в съда. Планираме Служба "Максим" да продължи работата си в страната.

В други страни таксиметровият пазар се променя, докато в България не е така. Днес обаче в цял свят е голямо желанието на хората да виждат алтернативи и да имат възможност да избират. Забраните, които ни лишават от алтернатива, не допринасят за напредъка на икономиката и обществото. Това сме го виждали през миналия век.

Предлаганите от Служба "Максим" информационни услуги са уникални. Те предоставят възможност поръчки за пътуване да се изпълняват както от лицензирани таксиметрови шофьори, така и от частни водачи. Това са различни ситуации. Лицензираният таксиметров водач може непрекъснато да получава информация за поръчки и да печели от професионалната си дейност. Частният водач може да предостави еднократна услуга на пътник, за да компенсира пътните си разходи.

Водачите, които искат самостоятелно да се разпореждат със собствения си автомобил и с времето си, законно да превозват пътници, се нуждаят от справедливи правила. Ако държавните органи имат воля за трансформиране на пазара на таксиметровите услуги и за диалог, специалистите от Служба "Максим" са готови да участват в модернизирането на българското законодателство. Това ще е удобно за хората.

В средата на 2015 г. КЗК забрани и дейността на Uber, която започна работа у нас през декември 2014 г. През март т.г. тричленен състав на Върховния административен съд потвърди забраната и наложените общо около 200 000 лева глоби.