Странични ефекти при системно лечение с кортикостероиди
Поради особености на фармакологичното действие на кортикостероидите те се прилагат в точно определена доза и по точно определена схема. Лечението с кортикостероиди предполага пациентът да бъде консултиран редовно от лекуващия лекар за наличието и развитето на нежелани лекарствени ефекти. Последните са много и различни, някои от тях - чести и сериозни.
Кортикостериоидната терапия често е причина за потискане на имунитета (изразява се с потискане на забавена свръхчувствителност, неутрофилия, моноцитопения, лимфоцитопения). Това съответно се изявява с намален възпалителен отговор и повишена възприемчивост към инфекции (бактериални, вирусни и микотични). Лечението на инфекции при пациенти на лечение с кортикостероиди е по-трудно и трябва навреме да се обърне внимание на всеки обезпокоителен признак - например зачервено гърло, повишена температура.
Честo пациентите съобщават за повишен апетит. Обезпокоителен и сравнително чест страничен ефект при лечението с кортикостероиди е затлъстяването с преразпределение на подкожната мастна тъкан. То е израз на действието на медикаментите върху ендокринно-метаболитна ос. Възможно е и е важно да се спазва определена диета по време на лечението за ограничаване до минимум на развитието на затлъстяване.
Характерни за кортикостероидите странични ефекти се проявяват също от кожата, мускулно-костната система, психиката, сърдечно-съдовата и гастро-интестиналната система, като всички те са прилежно описани в листовката на лекарството.
Важно е да се обърнете незабавно към вашия лекуващ лекар, ако наблюдавате някоя от следните реакции:
- Коремна болка или болка в гърба
- Гадене
- Повръщане
- Прилошаване
- Повишена температура
- Загуба на апетит
- Мускулна или ставна болка
- Повторна поява на оплакванията на основното заболяване
- Задух
- Повишена уморяемост
- Бърза загуба на тегло
- Необяснимо главоболие
Внезапното спиране на кортикостероидното лечение крие рискове, поради което всеки проблем или притеснение трябва първо да споделите с вашия лекар и да обсъдите по-нататъшното поведение.