Отбелязваме Зимен Кръстовден или Попова Коледа

Християните отбелязват Зимен Кръстовден или Попова Коледа. Празникът е наричан още Кръстци, Водокръст. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.

На днешния ден се затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото Кръщение.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.

Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна. На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо - ще се сбъдне. Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.

Обредната трапеза на Кръстовден е постна. На масата се слагат боб, зеле, сърми, плодове.