Пътят от София до Калотина става магистрала

Пътят от София до Калотина ще се превърне в магистрала, обяви председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Лазар Лазаров.

52-километровата отсечка да бъде аутобан предвиждаше и първоначалната идея, представена от премиера Бойко Борисов през април 2010 г. след среща в Белград с тогавашния сръбски премиер Мирко Цветкович, припомня „Медиапул".

Тогава министъ-председателят дори се закани българската отсечка да стане готова преди сръбската.

Докато сърбите обаче усилено строят отсечката от Пирот до Димитровград, която по план трябва да бъде готова до края на 2012 г., българският участък беше понижен до скоростен път с цел да се пестят средства.

За това настояваха Министерството на регионалното развитие и АПИ. В същото време главният архитект на София Петър Диков и няколко от най-добрите пътни експерти лобираха за магистрала, като според специалиста инж. Койчо Бояджиев оскъпяването нямало да е повече от 10%.

Допълнителен аргумент беше, че отсечката е част от трансконтиненталния коридор Лондон – Калкута, който е най-краткия път, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния Изток.

Навсякъде трасето се изгражда с магистрални габарити. В останалата част на българска територия също. Освен това максимално разрешената скорост по магистрала е по-висока от тази на скоростен път, което означава по-бързо придвижване на хора и товари.

Споровете забавиха пускането на търга за отсечката, който трябваше да бъде обявен до края на юни, но сега плановете са да бъде пуснат през октомври.

За участъка от 52 км са заложени 200 млн. лв.

За София изграждането на магистралата София – Ниш е един от най-важните пътни проекти, защото решава въпроса със западното направление, коментира „Медиапул".

Другите два ключови проекта са строителството на западната дъга от магистрала „Люлин" до река Какач при бул. „Сливница", който се изгражда от „Трейс", и Северната скоростна тангента, за която също предстои да бъде обявен търг. Целта е трите обекта да бъдат завършени до края на 2015 г. с европейски средства.

С пускането на магистралите „Люлин" и „Тракия" и довършването на късата връзка при гара Яна с магистрала „Хемус" трите трасета спират в София и целият поток минава през центъра на столицата.

„Това прави проектът за магистралата София – Ниш толкова важен," аргументира се арх. Петър Диков пред „Медиапул".

Сложни за изпълнение са първите 16 километра – от сръбската граница до преди Драгоман, където има тежък планински терен и пресичане на жп линията. Там трудно ще бъде достигнат магистралният габарит от 23,5 метра и може би ще бъде намален с около метър, твърдят пътни експерти.

След това трасето почти повтаря сегашния път, който ще се използва, но ще се разшири с магистрални габарити.

Последните 14 км преди София са изцяло ново трасе, чието строителство най-вероятно ще остане за следващия програмен период 2014 – 2020 г.

Това е участък от 35 до 50 км, който попада на територията на три общини – Божурище, Костинброд и Столична, като в София се влива във Северната скоростна тангента.

В същото време отсечката от Пирот до Димтровград и обхода на града с обща дължина 23 км в Сърбия вече са почти изпълнени от австрийската фирма „Алпине".

Плановете на Сърбия са трасето от еврокоридор номер 10 да бъде приключено до края на 2015 г., както обяви в края на 2011 г. Михайло Мишич, директор на държавната компания „Пътищата на Сърбия", която отговаря за строителството на магистралата.

По думите на Михайло Мишич източното разклонение на коридор номер 10 от Ниш до Димитровград ще бъде завършено до края на 2014 г., а южното разклонение от Лесковац в посока македонската граница - до края на 2015 г.

Строителството на сръбския участък от еврокоридор номер 10 върви от 2008 г. Общата му дължина е 330 км, а бюджетът му е 1,5 млрд. евро. От тях 1,2 млрд. евро идват от заеми от Европейска инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световна банка. Останалите 300 млн. евро са от държавния бюджет на Сърбия.