Без обхват и без аптека - животът на хората в село Ботево

Без обхват на мобилните телефони, без аптека и само с един хранителен магазин - така живеят хората в село Ботево в северозападна България.

Как се справят възрастните хора там и ще упражнят ли правото си на глас, разказват Мирослава Георгиева и операторът Тихомир Антон.

Без мобилни и домашни телефони, така живеят хората във врачанското село Ботево откакто се помнят.

"Ооооо, кога го има, кога го нема, ако ни улучат - улучат, като не - нема", разказва Венета Тончева от Ботево.

В селото няма и аптека, а най-близката е в съседното. Хората се снабдяват с лекарства - кой както може, но най-често чрез близките си.

"Търсим лекарства, ходим на Хайредин или някъде другаде", казва Яна Недялкова.

А хранителният магазин в селото е отворен само три дни в седмицата и то за няколко часа.

"Има хляб и ориз, захар нещо ей такива неща, мляко. И това е. Ние сме като аборигени", недоволна е Яна Недялкова.

Но най-големият проблем остава липсата на телефонна връзка, особено в спешни случаи.

"Аз откакто ползвам мобилен телефон, проблемът съществува. Не мога да кажа колко години, но по високите места на селото, така по-нависокото по-хващат сигнал, въпреки че и там се оплакват...и не - няма го сигнала, като цяло го няма", казва Соня Ненкома, кметски наместник на село Ботево.

Неясно и почти невъзможно остава видеозаснемането в реално време в края на изборния ден, тъй като в района няма покритие от мобилните оператори.

"Надявам се да бъде осъществено видеонаблюдението, но дори и да бъде осъществено за изборите, проблемът като цяло си остава неразрешим на този етап", казва кметския наместник.

От години кметовете на малките населени места изпълняват най-различни функции. Освен управници, те са още полиция, спешна помощ и какво ли още не, допълва Соня Ненкова. Според нея хората в Ботево не се интересуват толкова от изборите, колкото от насъщния. Въпреки това баба Яна отправи призив към политиците.

"Да се смират и да не бъдат толкова алчни. Не могат ли да помислят и за тоя беден народ, дето нищо не сме видели от живот. Децата ни избегаха по чужбина, внуците ни и те безработни някои, е какво - ние тук кретаме с тия пенсии и от тях гледаме да им помогнем по някога. Това е нашата родина, моята България, щот тя е мойта....да живее по-добре, хората да живеят по-добре, а не така", казва Яна Недялкова.

С мъничко тъга към миналото, но все пак с надежда за бъдещето остават хората, защото вярата за светло бъдеще ги крепи.