Болен ли е Ердоган и колко сериозно е заболяването?

За трети пореден ден турският президент Реджеп Ердоган отмени предизборните си изяви заради здравословни проблеми. Колко сериозни са обаче те?

Ердоган се цели към трети президентски мандат на изборите в южната ни съседка на 14 май, като за 20-годишното му управление тези се очертават да бъдат най-трудните за него.

Той трябваше да присъства в Адана като част от предизборната си кампания, но ще се включи по видеовръзка.

Здравето му се влоши във вторник по време на телевизионно интервю,

което беше спряно преждевременно. По-късно турският здравен министър Фахреттин Коджа обясни, че става въпрос за гастроинтестинална инфекция. В туит президентът обясни, че ще си "почива вкъщи по съвет на лекари", като обясни, че причина за неразположението му е натоварения му график.

Това доведе до отмяната на политическите прояви на Ердоган в сряда и четвъртък. По време на откриването на първия АЕЦ в Турция съвместно с руския президент Владимир Путин, той се включи с видео. На негово място из различни градове ще присъства вицепрезидентът Фуат Октай.

Други официални лица също се опитаха да разсеят спекулациите относно това доколко здравето на турския лидер е влошено. Това не попречи такива да циркулират из социалните медии. Потвърден със синьо тикче профил в туитър, който твърди, че е медицинско лице, написа, че Ердоган е получил инфаркт и се лекува в болница, защото е в критично състояние.

Директорът по комуникациите на турското президентство Фахреттин Алтун побърза да опровергае твърденията, като написа, че "категорично отхвърляме подобни необосновани твърдения относно здравето на президента... Никаква дезинформация не може да оспори факта, че турският народ стои зад своя лидер и неговата партия ще спечели изборите на 14 май". "Слава на Бога, нашият президент е в добро здраве", заяви говорителят на Ердоган Ибрахим Калън след интервюто във вторник.

69-годишният турски президент е на власт от 2003 г., като не се очертава лека битка за лидерския пост. Опозиционната коалиция от 6 партии е обединена зад главния опонент на Ердоган - 74-годишния Кемал Кълъчдароглу, който набира преднина в социологическите проучвания сред населението.

Решаваща роля за вота играят гласовете на кюрдите, които са една пета от общо 85 милиона души в Турция. Кълъчдароглу не е подкрепен официално от третата по големина партия в страната - Прокюрдската Демократична партия на народите, но тя реши да не издига кандидат за президент, което може да бъде в негова полза.

Опозиционерът, наричан още "турския Ганди" заради смиреното си поведение, пожела на противника си Ердоган бързо възстановяване.

Междувременно лидерът на прокюрдската партия Селахатин Демирташ, бивш кандидат за президент, който към момента е в строго охраняван затвор до гръцката граница, все още има влияние върху политиката в страната. Главно това се дължи на кюрдските избиратели, като Демирташ смята, че две трети от тях са именно електоратът на партията.

"На тези критични избори, на които дори половин процент е решаващ, кюрдските избиратели ще имат голямо влияние при определянето на резултата", заяви той пред "Политико", като връзката с него е осъществена през адвокатите му.

"Вярвам, че Ердоган ще загуби на първия тур на изборите с голяма разлика", посочи още той.

Партийният лидер е вече седем години зад решетки по обвинения в тероризъм. Ако бъде осъден, той е застрашен от 38 доживотни присъди. Според него тези обвинения са част от политическо преследване от страна на правителството.

Демирташ събира погледите на международната общност преди повече от десетилетие. Той се представя силно по време на изборите в Турция през 2014 г., а през 2015 г. успява да извоюва 80 депутати в турския парламент, като отнема мнозинството на партията на Ердоган. Според поддръжниците му това е и причината, че той се озовава в затвора.

"През последните години, поради авторитарната политика на натиск на Ердоган, кюрдите се превърнаха в мишени заедно с всички опозиционни групи. Дванадесет избрани кюрдски депутати, 102-ма кметове и хиляди партийни служители и симпатизанти бяха хвърлени в затвора. Държавни служители бяха назначени за доверени лица в своите общини. Ердоган се обърна към крайно националистическа политика, която открито показва враждебност към кюрдите, и загуби значителна част от кюрдската подкрепа", обясни той.

Европейският съд за правата на човека призова Турция да освободи Демирташ преди три години, като заяви, че

лишаването му от свобода нарушава не само личните му права, а и правото на страната за свободни избори.

Тогава Ердоган отхвърли това, като каза, че Европейският съд "не може да решава вместо нашите съдилища".

Според президента прокюрдската партия има връзки с определяната за терористична от ЕС, САЩ и Турция кюрдска групировка ПКК. Партията на Демирташ отрича такива връзки. "Ние не одобряваме и не подкрепяме използването на насилие и въоръжени методи. Не се определяме като политическо продължение на ПКК, защото не сме такива. Ние сме независим политически субект", заявява категорично той.

Някои международни организации смятат, че присъдите срещу опозиционния партиен лидер показват ясно авторитаризма на Ердоган.

Междувременно опозицията в Турция има притеснения относно честността на вота през май. "Международните граждански и официални институции трябва да изпратят наблюдатели за турските избори с по-голяма сериозност от всякога. Сигурността на изборите е от изключително значение", посочи Демирташ.

Той обаче смята, че Ердоган ще приеме резултата от изборите и ще покаже уважение, като "Не е възможно да си представим друго", пише "24 часа".