Настъпва ли ерата на глобални технологични войни?

Големите войни са трагедии за хората и страните, които ги водят. Те променят начина, по който светът се подготвя за конфликтите и носят важни последици за глобалната сигурност.

Великобритания, Франция и Германия изпратиха наблюдатели в американската гражданска война, за да изучават битките, като тази при Гетисбърг.

Танковите дуели от войната Йом Кипур през 1973 г. ускориха трансформацията на американската армия от силата, която загуби във Виетнам, към тази, която победи Ирак през 1991 г.

Тази кампания, на свой ред, накара лидерите на Китай да превърнат Народната освободителна армия в страхотната сила, която тя представлява днес.

Войната в Украйна е най-голямата в Европа от 1945 г. насам. Тя ще оформи разбирането за воденето на военни действия за десетилетия напред.

Случващото се в Украйна разби всички илюзии, че съвременните конфликти могат да бъдат ограничени до кампании за борба с бунтовници или да се развият към битки в киберпространството с малко човешки жертви, пише The Economist.

Вместо това, тя се превърна във война с висок интензитет, която съчетава авангардни технологии с убийства в индустриален мащаб и потребление на боеприпаси, което изисква усилията на цивилни, съюзници и частни фирми.

Автократичните режими търсят всеки възможен начин, по който могат получат предимство в евентуален предстоящ конфликт.

И вместо да се отдръпват от смъртта и разрушението, либералните общества трябва да признаят, че войните между индустриализираните икономики са твърде реална перспектива. И би трябвало да започнат да се подготвят за тях, посочва изданието.

Какви са уроците от войната в Украйна?

Според анализа на The Economist, "полетата на смъртта" в Украйна съдържат три големи урока. Първият е, че бойното поле става прозрачно. Бинокълът и картите вече не са актуални, боевете се наблюдават от всевиждащите сензори на сателити и флотилии от дронове.

Те осигуряват данни за обработка чрез постоянно подобряващи се алгоритми, които могат да буквално да намират "игла в купа сено", като мобилния сигнал на руски генерал или очертанията на замаскиран танк.

След това тази информация може да бъде предадена от сателити на най-низшия войник на фронта или да се използва за насочване на артилерия и ракети с безпрецедентна прецизност и обхват.

Тази "свръхпрозрачност" означава, че бъдещите войни ще зависят от разузнаването. Приоритетите ще бъдат първо да откриете врага, преди той да ви забележи, да заслепите неговите дронове и сателите, както и да блокирате средствата за изпращане на данни през бойното поле, независимо дали чрез кибератаки, електронна война или старомодни експлозиви.

Войските ще трябва да разработят нови начини за битка, разчитайки на мобилност, разпръскване, прикриване и измама. Големите армии, които не успяват да инвестират в нови технологии или да разработят нови доктрини, ще бъдат победени от по-малките, които го правят.

Дори в ерата на изкуствения интелект, вторият урок е, че войната все още може да включва огромна физическа маса от стотици хиляди хора и милиони машини и боеприпаси. Жертвите в Украйна са огромни.

Способността прецизно да се набелязват и унищожават различни цели, всъщност, увеличава броя на загиналите. За да се адаптират, войските са преместили цели планини от пръст, за да изкопаят окопи, достойни за бойните полета на Вердюн или Пашендейл през Първата световна война.

Консумацията на боеприпаси и оборудване е зашеметяваща - Русия е изстреляла 10 милиона снаряда за година, а Украйна губи по 10 000 дрона на месец. Тя моли своите съюзници за касетъчни боеприпаси от старата школа, за да подпомогне контраофанзивата си.

В крайна сметка, технологията може да промени начина, по който се изпълняват и поддържат тези огромни изисквания за жива сила и техника. На 30 юни генерал Марк Мили, председател на Комитета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, прогнозира, че една трета от напредналите въоръжени сили ще бъдат роботизирани след 10-15 години. Ще се използват все повече безпилотни самолети и танкове.

И все пак армиите трябва да могат да се бият през това десетилетие, както и през следващото.

Това означава попълване на запасите, така че да бъдат готови в случай на конфликт, създаване на индустриален капацитет за производство на хардуер в много по-голям мащаб и гаранции, че армиите разполагат с резерви от работна сила.

Срещата на върха на НАТО на 11 и 12 юли е тест за това дали западните страни могат да продължат да съживяват своя съюз за тези цели, пише The Economist.

Третият урок, който е бил валиден и през по-голямата част от 20-ти век, е, че границите на една голяма война са широки и неясни.

Конфликтите на Запада в Афганистан и Ирак бяха водени от малки професионални армии и не се отразиха на цивилните в развитите дъръжави (макар и на цената на огромно нещастие за местните хора).

В Украйна цивилни са "всмукани" във войната като жертви (над 9 000 са загинали), но също така и като участници. И отвъд стария отбранително-промишлен комплекс, нова кохорта от частни фирми се оказа решаваща.

Софтуерът на бойното поле на Украйна се хоства на облачни сървъри на големи технологични компании в чужбина. Финландските фирми предоставят данни за насочване, а американските - сателитни комуникации.

Мрежа от съюзници с различни нива на ангажираност помага за снабдяването на Украйна с боеприпаси и с налагането на санкции и ембарго върху руската търговия.

Нови граници и нови проблеми

Новите граници създават нови проблеми. Нарастващото участие на цивилни повдига правни и етични въпроси. Частни компании, разположени извън зоната на физически конфликт, могат да бъдат обект на виртуална или въоръжена атака.

Тъй като в конфликта се включват нови участници, правителствата трябва да гарантират, че не са силно зависими от дадена компания, тъй като това може да я превърне в цел и точка на провал.

Няма две еднакви войни. Битката между Индия и Китай може да се проведе на покрива на света в Хималаите, евентуален китайско-американски сблъсък над Тайван ще включва повече въздушна и морска мощ, ракети с голям обсег и прекъсвания на търговията.

Взаимната заплаха от употреба на ядрени оръжия вероятно е подействала за ограничаване на ескалацията в Украйна.

НАТО не се е сблъсквала директно с ядрено въоръжен враг и заплахите на Русия досега са били по-скоро блъф. Но в потенцилната битка за Тайван, САЩ и Китай ще бъдат изкушени да се атакуват взаимно в космоса, което може да доведе до ядрена ескалация, особено ако сателитите за ранно предупреждение и командване и контрол бъдат деактивирани.

За либералните общества изкушението е да се отдръпнат от ужасите на Украйна и от огромните разходи и усилия за модернизиране на техните въоръжени сили.

И все пак те не могат да приемат, че такъв конфликт между големи индустриализирани икономики ще бъде еднократно събитие. Една автократична и нестабилна Русия може да представлява заплаха за Запада десетилетия напред.

Нарастващото военно влияние на Китай пък е дестабилизиращ фактор в Азия и глобалното възраждане на автокрацията може да направи конфликтите по-вероятни.

Армиите, които не научат уроците от новия вид индустриална война, демонстрирана в Украйна, рискуват да загубят от тези, които го правят.

Източник: Darik Business Review