120 хиляди българи се прехранват от събиране на вторични суровини

Около 120 000 души у нас си изкарват прехраната със събиране на вторични суровини. За тях екоминистерството предлага да отпадне данък общ доход за парите, които си изкарат. Друга мярка, на която се разчита да увеличи събирането на отпадъци, е увеличаването на лимита на плащанията в брой. Предвижда се той да бъде вдигнат от 100 на 1200 лв. годишно. Предлага се това да става и чрез ваучери за храна, пише 24 ЧАСА.

Най-често отпадъците, които се изкупуват, са пластмаса, хартия, метали. Събирачи разказват, че те идват от тенджери, тигани, в по-редките случаи се намирал оставен бойлер.

Събраното се предава в пункт за вторични суровини, където се сортира и преработва, обясниха от Българската асоциация по рециклиране (БАР).

Наред с останалите суровини са се вдигнали цените на вторичните.

Килограм хартия се изкупува за 20 ст. При медта цената е 11,20 лв., оловото е 2,80, а бронзът - 7,75 лв. При черните метали варират от 220 до 380 лева на тон.

При пластмасата, която е станала модерна напоследък за предаване, тарифите са различни. За бутилки фирмите дават 50 ст. за килограм, при найлоните - 60 ст., а за други видове - 40 ст. При цените за електронен скрап най-много се плаща за керамични процесори. Цените могат да стигнат до 450 лв. за килограм, а най-малко - 120 лв.

10-12 хиляди са електрическите уреди, които излизат от употреба месечно

от домакинствата и се предават за рециклиране. Основно това са перални, хладилници и телевизори, като голяма част от тях са сравнително нови - на една или две години. Това обясниха от един от големите пунктовете за събиране на рециклируеми материали. Правели редовни кампании с много общини, за да разяснят ползите от предаването на ненужните уреди на специално изградените площадки, вместо да бъдат изхвърляни. За разлика от новите, по-старите модели електроуреди са по-здрави.

В момента действащите у нас фирми с площадки за скрап са около 600 и около 1700 са регистрираните търговци. В България има различни предприятия за рециклиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Сред тях са заводи, които работят с алуминий, мед, черни метали, хартия, пластмаса, стъкло, батерии и акумулатори и т.н.

От представените от БАР данни, които са актуални към края на 2020 г., става ясно, че годишно в ЕС на човек се падат 10,5 кг отпадъци от електрическо и електронно оборудване. За България количеството е малко по-голямо - 10,9 кг. Единствено страната ни заедно с Хърватия и Финландия са постигнали целта 65% от този вид отпадъци да се събират и рециклират, поясниха от асоциацията, цитирайки данни на Евростат. У нас събраното количество за 2020 г. е над 75,572 тона.

България успешно се справя и с повторното използване и рециклиране на леки коли, ванове и други лекотоварни автомобили. Оказва се, че 96,6% от частите и материалите на старите превозни средства са повторно оползотворени, като 96,1% са рециклирани. За ЕС тези нива са съответно 94,6%.

Нивото на рециклиране на битови отпадъци у нас обаче изостава - 34,6%, при средно за ЕС от 47,8 на сто. Въпреки това данните на Евростат показват, че

в България има ръст на рециклираните битови отпадъци и за 12 години той се е удвоил

Излезлите от употреба гуми са друг вид отпадък, който, ако не бъде даден за рециклиране, а просто изхвърлен в природата, силно замърсява. Във всяка гума се съдържат над 7 литра петрол, както и редица химикали, вредни за здравето, като например хлор, стирол, бутадиен и над 30 вида тежки метали, сред които олово, хром, кадмий и живак.

Наблюдава се положителна тенденция в оползотворяването на стари гуми.

От асоциацията посочват, че общото количество на пуснатите на пазара гуми през 2021 г. е малко над 32,277 тона, а оползотворените са над 39,604 тона. Най-голям е делът на рециклираните и преработените – 73%. Тези, които се използват като гориво, са 18%, а 7 на сто са оползотворени по друг начин, 1% са регенерираните и 1% са изнесени с цел оползотворяване.

От БАР отбелязват, че хората вече придобиват екологосъобразни навици и предават все повече отпадъци на определените места.

Рециклиращите предприятия пък инвестират в производствени мощности. Но от асоциацията настояват секторът на рециклиращата индустрия да бъде включен в различни планове и програми за финансиране на национално ниво, включилтено и тези за кръгова икономика и опазване на околната среда.

Единственият начин за изчезване на отпадъците - да има кой да ги купува

Предложението за премахването на данък общ доход за тези, които предават вторични суровини, е направо, защото е труден за събиране и приходите от него са малки, коментира екоминистърът Юлиан Попов. Направено било и предварително съгласуване с Министерството на финансите. От данъци влизали около 2 млн. лева годишно, а неговото администриране струвало повече.

Единственият начин да се справим с боклука е, когато създадем пазар за него и отпадъкът се превърне в търсен продукт, каза още Попов. И даде пример, че ако една гума струва 5 лв., веднага ще се намери някой да я занесе в пункт и да вземе парите. Когато обаче не струва нищо, щяла да стои захвърлена на боклука.

Според министъра трябва да се създаде и система за търсене на отделните категории отпадъци - дървени, пластмасови, текстилни, дрехи, които вече няма да се носят, и т.н. Защото всичко това можело да се рециклира. “Когато бъде създадена цялата тази индустрия и се развие, отпадъците ще изчезнат. Друго, по което работим, е изграждането на депозитна система. Но искам да съм сигурен, че няма да облагодетелства едни или други”, подчерта Попов.

Имало още някои въпроси, които трябва да се изяснят - какво е мястото на общините, трябва ли да се ангажират и по какъв начин, могат ли и малките магазини да се включат. Всичко това трябва да е ясно, за да бъде справедлива системата, обясни Попов.

Екоминистерството е поело и активна позиция за въвеждане на принципа “замърсителят плаща”, заради липсата на който ЕК ни заплаши с глоба. Вече се работело по създаването на методика, по която да се изчислява кой колко ще плаща.