Синдикатите са против пълното облагане на гражданските договори

Проектът, който предвижда наетите на граждански договор също да внасят всички видове осигуровки, среща критики не само сред работодателски, но и сред синдикални организации.

Наетите по граждански договори вече да бъдат задължително осигурени не само във фонд "Пенсии", както досега, но и за болест, майчинство, безработица и трудова злополука, както са хората на трудови договори – това предвижда проект за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Заедно с останалите данъчни закони, проектът ще бъде обсъден в комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Представители както на работодателските, така и на синдикалните организации са против идеята гражданските договори да се облагат като трудовите. Те предупредиха, че има риск за преминаване към сивия сектор, което ще нанесе още по-големи щети на приходите от осигурителната и данъчната системи.

"Предложената мярка засяга значителна част от свободните професии, което ще увеличи рязко разходите им за задължителни осигурителни вноски, както и ще увеличи данъчната тежест", коментира главният икономист на Конфедерация на труда "Подкрепа" Атанас Кацарчев:

"Ако приемем, че един граждански договор има 25% нормативно признати разходи, плюс задължението да се осигурява задължително само за пенсия, при преминаване към трудови правоотношения отпадат 25 на сто, тоест, базата на данъчната и осигурителната се увеличава, и съответно се преминава към заплащане на осигурителни вноски за всички осигурителни рискове, което рязко увеличава парите, които лицето ще дължи на държавата".

От синдиката не подкрепят предложенията за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с които се прави опит за нормативно "стимулиране" при даването на допълнителна информация на контролни органи, с цел борба срещу сивата и черната икономика.

Общественото обсъждане в промените в данъчните закони е до 26-и октомври. Сред тях е и проект за изменения в Закона за данък върху добавената стойност, с който се предлага удължаване на срока до 30 юни 2024 година за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, за да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху най-уязвимите домакинства.