Работата на граждански договор или хонорар: Не трупаме трудов стаж, а само осигурителен и дължим данъци

Ако имате сключен граждански договор в качеството си на физическо лице, придобитият по договора доход подлежи на облагане по правилата за облагане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения, а именно с авансов данък и с данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ).

Подавате годишна данъчна декларация.

Доходите по граждански договори по ЗДДФЛ са доходи по извънтрудови правоотношения и подлежат на деклариране в Приложение № 3 на годишната данъчна декларация във всички случаи, независимо от техния размер. Правовите съвети са на д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.

Извънтрудови правоотношения са онези, които не могат да се определят като трудови правоотношения или не могат да се определят като правоотношения с лица, упражняващи занаят или свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец (§ 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ). Вижте също Работа на свободна професия.

Определяне

Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Годишната данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност се намалява със:

– Вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване;

– Внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;

Вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход от друга стопанска дейност се включва в годишното изравняване на осигурителния доход.

Не подлежат на облагане получените суми за командировъчни по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя:

пътни и квартирни пари, доказани документално чрез издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството;

дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния размер, който е определен за лицата по трудови правоотношения – превишението над двукратния размер е облагаем доход.

Авансов данък

Дължите авансов данък върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Ако се самоосигурявате – върху разликата между облагаемия доход и вноските, които сте задължени да правите като самоосигуряващо се лице за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Данъчната ставка е 10 на сто.

Ако сте с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, дължите авансово данък за доходи от стопанска дейност, след като облагаемият ви доход от всички източници на доход, придобит от началото на годината и подлежащ на облагане с данък върху годишната данъчна основа, намален с удържаните или внесени за ваша сметка задължителни осигурителни вноски, превиши 7920,00 лева. Удостоверявате степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което представяте еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка.

Удържане

Когато платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Ако се самоосигурявате е необходимо е да сте представили писмена декларация за това пред платеца.

Платецът издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми по образец, която ви предоставя лично или чрез упълномощено лице. При поискване от ваша страна, платецът издава в 14-дневен срок служебна бележка по образец за изплатения през годината доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.

Когато платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от вас, лицето, придобило дохода.

Платецът не удържа авансов данък и не издава сметка за изплатени суми и служебна бележка. Документирането на придобития доход се осъществява от вас. Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от доходи от друга стопанска дейност, когато плащането не е по банков път, съдържащ следната информация (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ):

– наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

– дата на издаване;

– име на издателя;

– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

подпис.

Деклариране

Декларирате авансов данък с подаване на тримесечна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се удържа и внася авансов данък за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година, освен когато като лице, придобиващо дохода, писмено декларирате пред предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, че желаете удържане на данъка. В тези случаи удържаният данък се внася и декларира от платеца на дохода до 31 януари на следващата година с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ само по електронен път.

Когато за придобитите доходи от друга стопанска дейност през съответното тримесечие не следва да внасяте авансов данък – в случаите, в които се ползва облекчение за намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто, декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ не се подава.

При изплащане на доходи от друга стопанска дейност, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, предприятията – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физическите лица през данъчната година. Справката се предоставя в срок до 28 февруари на следващата година на териториалната дирекция на НАП по място на регистрация на платеца на дохода (чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ). Справката се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ подавате вие в офис на НАП по постоянния си адрес или по електронен път с персонален идентификационен код или квалифициран електронен подпис. Тези доходи декларирате в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи от извънтрудови правоотношения попълват справка по образец за изплатените доходи на физическите.

Плащане

Когато платецът на дохода има задължение за удържане и внасяне на авансовия данък, платецът внася данъка в държавния (централния) бюджет по сметка на ТД на НАП по място на регистрация на платеца.

Когато платецът на дохода няма задължение за удържане и внасяне на авансовия данък, вие внасяте данъка в държавния (централния) бюджет по сметка на ТД на НАП по постоянния си адрес.

Данъкът на чуждестранно лице, получило доход чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в държавния бюджет по сметка на ТД на НАП по постоянен адрес на пълномощника.

Често се случва гражданите да питат дали се трупа трудов стаж, когато работят на "хонорар“. Въпросите са от най-различен характер, очертаващи различни хипотези, свързани и с работата по време на платен годишен отпуск, работа по време на майчинство и много други, свързани с полагането на някакъв вид труд под най-разнообразна форма.

Какво уреждат разпоредбите в българското законодателство относно трудовия стаж в подобни ситуации?

Нека първо изясним какво означава "работа на хонорар“ или по-скоро какво имат предвид питащите, използват питащите, които използват тези думи. Хонорар най-общо означава парично възнаграждение, изплащано за труда на работещи на свободна практика или творци – като писатели, преводачи, художници, актьори, преподаватели, адвокати и др. Заплащането на възнаграждения под формата на хонорари обикновено става в два варианта – като процент от продажбите или като еднократно плащане.

Всъщност, когато някой работи "на хонорар“, често има предвид, че работи на граждански договор. В тези ситуации на практика се използват най-вече правилата на договорите за поръчка и за изработка по смисъла на Закона за задълженията и договорите. При трудовия договор се говори за трудово възнаграждение. Затова няма как да работите по трудов договор и да получавате хонорар.

Работата по граждански договор по никакъв начин не би могла да повлияе върху трудовия стаж, включително и по време на майчинство. Тя води обаче до натрупване на по-голям осигурителен стаж, което ще се отрази в един много по-късен етап с оглед получаване на по-висок размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ето защо при работа по граждански договор не се натрупва трудов стаж, а само осигурителен стаж. Ако например майката, в периода на отпуска по майчинство, работи на граждански договор, тази форма на полагане на труд не води до прекъсване на трудовия й стаж, нито до прекъсване изплащането на паричното обезщетение за майчинство.

Спрямо Кодекса за социално осигуряване осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Когато някое, като осигурено за общо заболяване и майчинство лице, през времето на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст, получавате парично обезщетение, полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор) не е пречка за получаване на паричното обезщетение. Важно е уточнението, че тази възможност се дава не само по време на ползване на отпуска за бременност и раждане, но и през време на ползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст.

Справка:

чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване

по чл. 164 от Кодекса на труда