Бойко Таков: Компаниите да инвестират в кръгови бизнес модели, за устойчивост на растежа и конкурентни предимства

Изпълнителният директор на ИАНМСП, д-р Бойко Таков, пред ESGnews.bg:

Г-н Таков, кои са най-големите предизвикателства, които виждате във внедряването на ESG в малките и средните предприятия в България и как бизнесът може да се справи с тях?

В последните години сме свидетели на множество предизвикателства за световната икономика и въобще за света. Преминахме през тежка пандемична обстановка, прекъснати вериги на доставки, недостиг на компоненти и материали, висока инфлация, рецесия в определени икономики, нарушени енергийни доставки и още много фактори, които малко или много се отразяват на всички МСП. В този ред на мисли, понякога концепцията и идеята за ESG стандартите и практики, като че ли остават на по-заден план за компаниите, които имат да решават сложни ежедневни въпроси, предвид икономическите реалности. Казвам това, за да ви отговоря на въпроса с въвеждането на добри практики, защото както знаем много от тези фактори и стандарти нямат задължителен характер или той се въвежда много бавно и това ги поставя на плоскост на която се срещат само с тези компании, които имат ясната визия и цел да бъдат по-екологични, по-социално отговорни и така да настроят корпоративната си политика, че да отговарят на най-високите стандарти в бизнеса.

Това означава, че основните усилия трябва да бъдат насочени именно към промяна на мисленето на мениджмънта на компаниите и техните умения и компетенции да се справят с предизвикателствата, които държавните институции и обществото налагат и очакват. Няма спор, че се забелязва скептицизъм от страна на бизнеса към ангажиментите, които държавите поемат за справяне с глобалното затопляне, тъй като те трябва да се съобразяват с все повече и повече изисквания и регулации. Тази негативна реакция на моменти е продиктувана и от това, че тези ангажименти не се отразяват пряко по едно и също време на компаниите, опериращи и произвеждащи на различните пазари по света и това може да постави в неконкурентноспособна среда икономическите субекти.

Въпреки това, нямам никакво съмнение, че посоката, която е поета за справяне с глобалните заплахи за човечеството е правилна и това изисква координирани глобални усилия и решения. Ако трябва да отговоря с една дума какви са предизвикателствата пред внедряването на ESG в компаниите, то това може би ще е думата – финансови, и то не защото става въпрос най-често за много големи инвестиции, а именно защото тези инвестиции не са първи приоритет за мениджмънта и той се бори с другите си по-належащи предизвикателства пред бизнеса си. Мога да кажа, че всички нови инвестиции по-малко или повече са свързани с по-екологични и отговорни решения, защото дори ако погледнем и технологиите се движат в тази посока, което е съществена предпоставка за новите решения в производствата.

В тази връзка мога да отбележа програмите, които има в Министерство на иновациите и растежа за технологична модернизация, иновационни проекти и много други с ясна насоченост именно към такъв тип решения, поставящи компаниите с още една крачка напред в съвременната икономика. Също така говорейки за ESG не съм сигурен дали е съвсем ясно на компаниите какво точно означава и къде се намират те в една да речем скала на представяне. За това освен повече информация към тях, ще трябва и повече информация от самите тях, а това става, чрез събиране на различни данни от производствените им процеси.

Каква е ролята на Националната контактна точка по отношение на насърчаването на ESG практики сред тези предприятия?

Насоките за отговорно бизнес поведение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са установени през далечната 1976 г. и чрез приети принципи и стандарти определят препоръки в няколко направления, като – околна среда, труд и индустриални отношения, човешки права, потребителски интерес и др. Тези насоки са единствения многостранно съгласуван и изчерпателен кодекс за отговорно бизнес поведение, с който правителствата са поели ангажимент да насърчават. Един от механизмите за това са Националните контактни точки (НКТ), които присъстват във всички 51 държави членки или присъединяващи се към ОИСР.

В нашия случай, в качеството ми на Изпълнителен директор на Изпълнителната Агенция за насърчаване на МСП, съм ръководител на НКТ, към която има създадена работна група, включваща различни министерства и институции, работодателски организации, синдикални и неправителствени организации. В рамките на този механизъм НКТ, една от съществените му функции е да разглежда така наречените специфични случаи, подадени жалби от заинтересовани страни през платформата, сайта на НКТ (https://bulgariancp.bg), твърдящи за случаи на извършване на действия, несъвместими с препоръките, съдържащи се в Насоките на ОИСР.

В този описателен смисъл, в който ви въведох, отговорът на въпроса за връзката с ESG, то тя е много тясна, както също така и с корпоративната социална отговорност (CSR), термини, които бизнесът чува често от различни трибуни на форуми и институции. По същество те се преплитат на много места и това е съвсем обяснимо предвид крайната цел на държавните органи, бизнеса и обществото. Ролята на НКТ по насърчаването на ESG също е пряка, тъй като една от основните роли е именно да запознава бизнеса с тези Насоки и добри практики и да ги насърчава да се придържат към тях.

Какви инициативи или програми предлага Националната контактна точка, за да подкрепи малките и средните предприятия в прилагането на екологични стандарти и практики?

Инициативите, които предприема НКТ са именно в посока на промотирането сред обществеността на Насоките на ОИСР, заедно със своите партньори в лицето на членовете на работната група. Тази година Насоките претърпяха и актуализация, която отразява всички предизвикателства на деня, като последната такава е от 2011 г. Тук мога да спомена и да поканя всички заинтересовани на събитие, което подготвяме по темата на 20 ноември тази година, като подробности могат да се намерят на страницата на Агенцията. НКТ сама по себе си няма за цел да изпълнява програми и проекти за подкрепа на внедряване на различни стандарти и решения, а по-скоро да дава посока, която както споменах е приета от най-развитите държави в света.

Какви са вашите очаквания за развитието на ESG в България през следващите години?

Моите очаквания са, че развитието на темата ще е възходящо и ще бъде подкрепено с финансови средства по различни програми. Трябва да кажем, че в глобалната икономика е все по-важно компаниите да създават добавена стойност за всички по веригата на своя бизнес. Стандартите, разработвани в областта на околната среда, макар и не задължителни, са изключително важни за конкурентоспособността на компаниите на различните пазари и включването им във веригите на доставки. Тези стандарти имат пряко отношение към осигуряване на безопасността на обществото като цяло, давайки насоки за по-добър контрол върху качеството на въздуха, водите, почвите, отпадъците, както и тяхното редуциране и последващо рециклиране.

Несъмнено очаквам и регулаторните режими на Европейско ниво да се увеличават в следващите години и да слизат лека полека от големите корпорации към малките и средни компании. Трябва ясно да отчитаме целите, които си е поставил света и в частност ЕС за декарбонизация на икономиките, както и сроковете за тези цели.

Моделът за разработване на стратегии и политики трябва да е съвместен между политико правещите органи и компаниите, които не следват традиционната линейна стойностна верига от правителствата – компании – потребители. Разбира се, не трябва да се изключва и възможността от драматични глобални проблеми, които да повлияят на изпълнението на тези цели и да поставят пред сериозни изпитания компаниите.

Като Агенция разбираща, както посоката, в която трябва да се движи икономиката, така и предизвикателствата пред МСП, мислим за различни програми и инициативи, меки мерки, които да изпълняваме, обучения, форуми, уъркшопи и др., така и инвестиционни мерки, които да подпомогнат компаниите по пътя им на развитие. Сериозни ресурси има предвидени и по линия на различни програми в Министерство на иновациите и растежа, които ще са на разположение на фирмите и бих искал да ги призова да бъдат активни и да се възползват от съществуващите възможности не само по програмите налични тук, но и тези, които са директно на ниво ЕС, като Horizon Europe, LIFE Programme, Innovation Fund и др.

Какъв съвет бихте дали на малките и средните предприятия, които искат да подобрят своята ESG производителност и да станат по-устойчиви?

Конкуренцията за ресурси и нарастващото осъзнаване на екологичните предизвикателства, оказват трансформиращо влияние върху потребителското поведение, понякога с доста бързи темпове. С разрастващия се пазар на устойчиви продукти, бизнесите трябва да идентифицират местата с възможности за иновации във всяка пазарна ниша и категория. Това трябва да става на базата на разумни разходи, но винаги трябва да помним, че е по-евтино да инвестираме в момента, отколкото да се справяме с последствията от ненавременните ни действия в бъдеще.

Бих посъветвал всички компании да инвестират в кръгови бизнес модели, което ще им даде устойчивост на растежа и конкурентни предимства. Бих ги посъветвал да бъдат иновативни, да внедряват иновации, да разработват иновации, тъй като без никакво съмнение, именно иновациите са ключа към зелената трансформация. Бих искал да ги посъветвам да разглеждат тези инвестиции като инвестиции в бъдещето, не само икономическото, а като цяло на обществото и на планетата ни./ESGnews