Д-р Бойко Таков: От проекти към политики – как да използваме вече създаденото знание

В България всяка година се реализират не малък брой проекти, финансирани със средства от европейски програми, национален бюджет и други различни международни източници. Те се разработват и изпълняват от държавни институции, работодателски и браншови асоциации, научни организации и участници от неправителствения сектор, като впоследствие резултатите и дейностите по тези проекти достигат до крайните бенефициенти.

В рамките на тези проекти се създава съществен обем от аналитични материали, изследвания, методологии, както и емпирични данни и резултати от тяхното практическо прилагане. Това представлява сериозен потенциал за подобряване на публичните политики, по-точно програмиране на последващи програми, надграждане на постигнати резултати и като цяло по-ефективно използване на ресурсите. В същото време може да се каже, че този ресурс не винаги се използва в пълна степен, като основна причина за това е неговата ограничена достъпност и концентрация в рамките на конкретната институция, което възпрепятства по-широкото разпространение и използване на генерираното знание. В този контекст, трябва да кажем, че предизвикателството не е толкова в създаването на нови знания, колкото в системното използване на вече получените такива.

В много случаи изготвените аналитични материали и натрупани емпирични резултати остават свързани с жизнения цикъл на конкретния проект и съдържащото се в тях знание остава в рамките на институцията, която го е изпълнявала. Това ограничава възможността те да бъдат използвани повторно, да се надграждат и да подпомагат разработването на нови инициативи. Още повече, се създава предпоставка за възлагане на сходни анализи и изпълнение на покриващи се задачи и действия, което може да доведе до неефективно разходване на ресурси. Това не е специфично само за България, подобни предизвикателства се наблюдават и в други страни. В условията обаче на ограничен административен ресурс и множество паралелни приоритети, ефектът от тази фрагментация може да бъде осезаем.

Една възможна посока за постигане на по-ефективни резултати при залагането на публични политики, както и за програмирането на нови програми е създаването на национална платформа за споделено знание и резултати, не като заместител на съществуващи системи, а като допълваща ги. По този начин връзката и синергията между анализи, реални резултати и последващи политики може да бъде допълнително засилена. Фокусът тук не е в съхраняването и регистрирането на информация, а в нейната използваемост. Това е съществено от гледна точка на резултатите. Данните сами по себе си рядко водят до промяна на решения, но структурираното и контекстуализирано знание може да го направи. Идеята не е да се добавя нова административна тежест, а да се извлича стойност от вече създаденото, която да не остава единствено в пределите на изпълняващата даден проект институция.

Какво конкретно би могло да се промени с подобен подход? Аналитичните материали и емпиричните резултати биха били достъпни и лесни за използване и сравнение, като се прилагат пряко в разработването на нови програми и интервенции, повторната употреба на вече разработени методологии би могла да се увеличи, а възможностите за надграждане на съществуващи решения биха станали по-видими. Това няма да елиминира напълно припокриванията или неефективността, но би могло да ограничи тяхната честота и мащаб.

Тази тема не е за платформа, а за по-широка промяна в подхода и синергията между участниците в екосистемата. Публичните инвестиции традиционно се оценяват през призмата на непосредствените резултати от изпълнените дейности, усвоени средства и постигнати индикатори. В този контекст е уместно да насочим вниманието си към дългосрочната стойност, както и доколко проектите допринасят за институционалното учене и подобряване на бъдещите решения и интервенции. Постепенните подобрения в начина, по който знанието се споделя и използва, може да доведе до по-последователни, по-информирани и в крайна сметка по-ефективни политики.

В подкрепа на изложеното ще дам пример - проект на Световната Банка, в който Агенцията за насърчаване на МСП участва с партньори от Полша и Словакия. Проектът беше с фокус дигитализация на МСП, насочен към тестване на различни модели за интервениране върху тях, в резултат на който се получиха стойностни емпирични доказателства. В България се тестваха 5 модела върху 25 компании, след което се скалира най-работещият върху 195 български фирми. Същият модел се възприе и тества и в другите две държави, част от проекта. Резултатите показаха недвусмислено нуждата от техническа помощ на предприятията, а не само от грантово финансиране, както и много други изводи, които дават основание да се заключи, че дигитализацията не е просто въпрос на пари, а на знания, умения и визия.

Този пример не изключва възможността да се тестват нови и нови модели върху компаниите, напротив, резултатите от него могат да служат за увеличаване на работещите решения и тяхното надграждане с нови инструменти, да служи за отправна точка за нови проекти и по-висока добавена стойност за крайните бенефициенти - малките и средни предприятия. Именно в това се крие и потенциалът за постепенно изграждане на учеща се институционална среда./Dir.bg