Предсказанията на Св. пророк Данаил за последните дни на човечеството

На 17 декември Православната църква почита свети пророк Данаил (Даниил). Името Данаил идва от иврит и в превод означава „Бог е моят съдия”. Св. Даниил е един от четиримата големи библейски пророци от Стария Завет - Исаия, Иеремия, Иезекиил и Даниил, а заедно с него на тази дата се почитат и сподвижниците му, Светите Трима отроци - Анания, Азария и Мисаил.

Имен ден празнуват Анани, Данаил, Данаила, Даниел, Даниела, Дани, Данко.

Книгата на пророк Данаил

Книгата на пророк Данаил разкрива като свой автор пророк Данаил, вероятно била написана между 540 и 530 г.пр.Хр.

Цел на написване: През 605 г.пр.Хр. вавилонският цар Навуходоносор завладял Юда и отвел много от жителите й във Вавилон и включително Данаил. Данаил служел в царския двор на Навуходоносор и няколко царе, които наследили Навуходоносор.

Книгата на пророк Данаил е записала действията, пророчествата и виденията на пророк Данаил, която обаче векове крие своята тайна – датата на края ня света. Един от най-впечатляващите моменти в Евангелието е именно главата, в която учениците на Христос го питат за свършека на времената:

"И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и казаха: Кажи ни кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века? (Мат. 24:3)

В отговор Исус започва да изброява, без да забрави да спомене и многобройните лъжепророци, и войните, и беззаконията, когато у мнозина "любовта ще изстине". В Евангелието от Матей, завършвайки това нерадостно описание, Христос изрича, че ще се спаси този, който изтърпи всичко докрай. И ще бъде негово царството небесно…

Като се проследят думите на Христос и се обърнем към Книгата на пророк Данаила, наистина можем да открием в нея доста интересни неща. Например – точната дата на Второто пришествие е посочено там съвсем открито.

Тайната на разбития колос

Едва ли има човек, който да не е чувал израза "колос на глинени крака", но не всички знаят, че той води началото си от Книгата на пророк Данаила. Този ярък образ от почти две и половина хилядолетия се привидял насън на могъщия вавилонски цар Навуходоносор и е изтълкуван от Данаила, когато още простият юдейски юноша попаднал във вавилонски плен.

В съня, който вълнувал Навуходоносор, царят видял огромен страшен великан: "Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му - от сребро, коремът му и бедрата му – от бронз, подбедрениците му от - желязо, краката му - отчасти от желязо, а отчасти от глина."

След това се случило следното – камък се откъснал от планината, ударил великана в железните и глинени крака и ги разбил. А след това въпросният камък, разбил великана, се превърнал във велика планина и се изпълнил със земя.

На тази история Данаил, благодарение на сполетяло го вдъхновение, дал следното тълкование: златната глава на великана е Вавилон, царството на самия Навуходоносор, след което по реда на световното господство следват сребарното и медното царство. Четвъртото царство, което ще ги смени, ще бъде здраво като желязо, а след него ще дойде времето на странно пето царство, сравнимо с крехките глинени крака.

Него Данаил нарича разделеното царство. А камъкът, разбил това олицетворение на могъщество и власт, не означава нищо друго освен края на обичайното за хората устройство на света и съвсем нови закони, които след това ще царуват на земята: "И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а самò ще стои вечно." (Дан. 2:44)

Иначе казано, това прекрасно се съгласува и с думите на Христос за "края на времената” и с обещаната от него нова епоха, когато на Земята ще настъпят любов и съгласие. За да разберем кога ще се случи всичко това, е достатъчно да се зачетем в другите сънища и видения от Книгата на пророк Данаила.

Световната история, видяна насън

Нека се опитаме да проследим съвпаденията на предсказанията за "железния колос" с реални събития от световната история.

Според първото пророчество "златното царство" Вавилон трябвало да отстъпи място на "сребърното" – и в 539 г. пр.н.е. това наистина се случило, когато Вавилон паднал под напора на персийския цар Кир. Целият цивилизован свят за няколко столетия преминал в ръцете на персите, докато на свой ред и тяхната империя не била превзета от Александър Македонски.

Сред учените съществува мнение, че Книгата на пророк Данаила е дописвана от някого по времето на Александър Магедонски, но засега няма доказателства в подкрепа на тези твърдения и този извод е направен от учените само заради изглеждащата невъзможност да се знае толкова точно бъдещето.

Но Данаил описал и доста по-късни събития, разказвайки за "четвъртото, желязното царство" – Великата Римска империя. Римската култура, сменила източната, не приличала на нищо предишно. Нейната мощ, основана на организация и подчинение, накарала Данаила да я сравни с бездушен звяр, унищожаващ всичко на своя път.

Колкото до петото, "разделено царство", то неговото описание удивително напомня сегашното световно устройство. Съдете сами – след разпада на Римската империя моделът за управление на света се е разделил. И макар винаги да е имало силни държави, претендиращи за световно господство, всъщност планетата се е оказала поделена на няколко големи сфери на влияние:

"А понеже си видял стъпалата на пръстите отчасти от глина и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство – в него ще има нещо от силата на желязото, както си видял желязото да бъде смесено с глината. И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от глина, така и царството ще бъде отчасти силно и отчасти крехко. И както си видял желязото, смесено с глинената кал, така те ще се размесят с потомците на другите родове човеци, но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта." (Дан. 2:41-43)

След тези удивителни "съвпадения" ни се иска да разберем повече за тази част от историята на "колоса на глинени крака", за която все още не можем да прочетем в нито един учебник, тъй като тя има отношение към нашето бъдеще. Особено след като, както можем да разберем, това бъдеще изобщо не е далеч.

Второто пришествие

"...Когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на святото място (който чете, нека разбира)." (Мат. 24:15)

Този образ на "мерзостта, която докарва запустение", се среща и при Данаил в заключителната част, изцяло посветена на хрониката на последните дни от съществуването на "колоса". Обобщавайки своите пророчества, там пряко сочи срока на предсказаните от него събития:

"От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена. Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена. А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните." (Дан. 12:12-13)

Не е трудно да разберем датата. Достатъчно е да отчетем няколко момента.

Първо, става въпрос за разрушаването на Йерусалимския храм. Общо в историята на еврейския народ е имало два Йерусалимски храма, първият от които е бил разрушен от цар Навуходоносор през 586 г. пр.н.е. Съвременник на това събитие бил пророк Данаила.

Второ, думата "ден" на иврит е гъвкаво понятие, което означава "епоха", "промеждутък от време". В Библията под "дни" нерядко се разбират години.

Като се отчита всичко това, без труд може да се узнае колко време трябва да измине от историческите дати – разрушаването на Йерусалимския храм до радостните дни на блаженството: достатъчно е да съберем двете числа (1290 и 1335 г.) и да извадим от тях 586 г. пр.н.е.

Получава се 2039 г.

Излиза, че съвсем скоро нашето съвременно, "разделено царство" трябва да се смени с ново. За разлика от предишните смени на "царствата" това ще стане по съвсем нов начин, тъй като жадуващият неограничена власт "колос" ще бъде разбит и завинаги ще остане в миналото.

Как именно ще стане това, още е неизвестно. Но главното е, че новата епоха, обещана от пророка, ще бъде доста по-справедлива от предишните.

И още. В последната глава, написана от Данаила, има загадъчна фраза, казана на пророка във видение: "А ти, Данаиле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи". (Дан. 12:4)

Значи ли това, че в нужното време предсказанията ще бъдат "разпечатани" и ще бъдат разбрани докрай? Само бъдещето ще покаже...