Глобалните отговори, които чакаме през тази година

Защо украинската контраофанзива не сложи край на войната? Може ли някога да има мир в Близкия изток? Връща ли се Тръмп? Наистина ли ГЕРБ и ДПС могат, освен козината, да променят и нрава си? Отговори очакваме през 2024.

2023 година ни зададе много въпроси, за които рядко намирахме отговори. И докато следващите 12 месеца далеч не обещават да са лесни или по-малко предизвикателни, то със сигурност ще получим някои от дългоочакваните отговори:

Възможен ли е мирът?

Терористичните атаки на Хамас от 7 октомври 2023 година произведоха невиждани кадри на жестокост и причиниха смъртта на стотици невинни. Отговорът на Израел доведе до хиляди жертви, сред които много деца, и хуманитарна катастрофа в Газа, както алармират редица организации.

Горчивите плодове от поредния брутален епизод на конфликта в Близкия изток ще бъдат брани през 2024-а, предупреждават експерти. "Ескалацията на военните действия в Израел и палестинските територии доведе до рязко увеличение на антисемитските и антимюсюлманските престъпления и на речта на омразата в Европа и по света", предупреждава "Хюман райтс уоч". А държави като съседните Египет и Йордания се надяват на скорошно разрешаване на конфликта, за да предотвратят както втора "Накба", така и прехвърлянето му на тяхна територия, включително чрез част от .

"Събитията от последните два месеца поставиха палестинския въпрос отново на първите страници на вестниците. Беше необходимо масово насилие - убийството над 17 000 палестинци и 1 200 израелци, за да привлече вниманието на света към влошаващото се и изпълнено с насилие положение, въпреки че активисти и защитници на мира бият тревога от години", пише Институтът за изследване на външната политика в своя публикация от средата на декември. За да се върне обаче тонът, довел до Договорите от Осло през 1993 година, а също и надеждата за край на кръвопролитията, е необходимо посредничество на световни лидери. Дали има такива, предстои да разберем.

Ще издържи ли Украйна?

Един от най-впечатляващите лидери и през 2023 година беше украинският президент Володимир Зеленски. Но той е изправен пред редица трудности. Военни експерти предупреждават, че доставките на оръжия за Киев не трябва да спират и за ден, за да може Украйна да продължи да отстоява териториите си и да се бори за възстановяване на окупираните от Русия земи. , алармира още през октомври председателят на Военния комитет на НАТО Роб Бауер.

Междувременно както в САЩ, където републиканци настояват за по-сериозни мерки срещу миграцията в замяна на гласовете им за допълните средства за Киев, така и в Европейския съюз, където унгарският премиер Виктор Орбан наложи вето на следващия транш от 50 милиарда евро. Самата Унгария също губи милиарди европейско финансиране заради проблемите с върховенството на закона и човешките права в страната, а Орбан се опитва да стои на два стола - на член на ЕС и НАТО, но и на съюзник на Путин в Европа. Заложеното в Договора от Лисабон единодушие в Европейския съвет по някои въпроси засега му помага да не се озове на земята. През 2023 година, най-вече покрай поведението на Будапеща, се заговори все повече за отпадане или заобикаляне на единодушието, включително в Европейския парламент. Предстои да видим докъде ще доведе този дебат.

Същевременно, както Институтът за изучаване на войната посочи в края на годината, Кремъл не се интересува от скорошно прекратяване на войната в Украйна и се готви за дълъг конфликт. Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Валерий Залужни бие камбаната, че продължаването на конфликта коства много човешки животи, а за Русия това изглежда не е от значение. Така доставянето на високотехнологични оръжия на Украйна се оказва единствения начин страната да удържи, а топката е изцяло в Запада, който пък е изправен пред ключови избори.

Ще се върне ли Тръмп?

През ноември ще стане ясно дали Доналд Тръмп отново ще бъде президент на САЩ. Четиридесет и петият държавен главен е основен претендент за номинацията на Републиканската партия и според социолозите дори води с малко пред Джо Байдън, който се кандидатира за втори пореден мандат. Така че предстои да разберем дали американците си взеха поука от 6 януари 2021 година, когато привърженици на Тръмп щурмуваха един от символите на американската държава - Капитолия. Това беше поредният епизод, в който американският президент и хората около него атакуваха един от стожерите на демокрацията, а именно - мирното предаване на властта.

Въпреки съдебните дела и няколкото повдигнати обвинения срещу самия Тръмп, той далеч не планира да спре. Декларацията му, че ще бъде диктатор, пък дори и само за един ден, ако отново дойде на власт, е ясен знак за намеренията му.

Може ли да бъде спрян десният завой на Европа?

Победата на Герт Вилдерс на парламентарните избори в Нидерландия в края на ноември шокира немалко европейци. Известният с популистката си и антимигрантска реторика политик е тазгодишният голям успех на евроскептиците, след като през 2022-а Джорджа Мелони бе избрана за министър-председателка на Италия. С нетърпение враговете на либерализма и на идеята за по-федерална Европа гледат и към Австрия, където през 2024-а ще има избори, а Партията на свободата е на първо място в допитванията. Към Австрия гледа и България, която разчита да влезе Шенген не само по въздух и море, както декларираха настоящият премиер Николай Денков и бъдещата министър-председателка Мария Габриел.

И докато големите геополитически решения, като например подкрепата за Украйна, за момента не изглеждат сериозно заплашени от ръста в подкрепата за крайната десница в държави като Дания, Финландия и Нидерландия, то изборът на крайнодесни лидери създава още по-сериозно препятствие за опитите на ЕС да има по-консолидирана и категорична позиция. Това важи както по отношение на световната геополитика, така и при адресирането на собствените проблеми на континента, сред които подходът към миграцията.

Кризата, в която християндемократите и социалдемократите във все повече държави изпадат, води и до съюзи, които доскоро изглеждаха немислими. Така все по-често от средите на традиционните консерватори се чуват . Или пък се толерират лидери с, меко казано, съмнителна история по отношение на човешките права и злоупотребата с власт.

Лидер на европейски либерали, санкциониран от САЩ и Великобритания?

От подобни проблеми обаче страда не само Европейската народна партия. От години групата на либералите в Европейския парламент "Обнови Европа" толерира Движението за права и свободи въпреки сериозните съмнения за корупция у част от членовете му. Делян Пеевски се е устремил към лидерския пост на ДПС. Остава да видим дали европейските партньори на Движението ще преглътнат това лидер на партия от тяхното семейство да е личност, която е санкционирана за корупция от САЩ и Великобритания.

Самият Пеевски беше една от водещите фигури и в българския вътрешнополитически живот през 2023 година. В търсене на конституционно мнозинство, ПП-ДБ го легитимираха като такава. През 2024-а ще разберем дали си е струвало.

България: Ще издържи ли управлението?

Депутатите от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС приеха конституционните промени, които бяха обявени като основен приоритет на сегашното правителство. Начинът, по който те ще бъдат реализирани, ще се превърне в лакмус за истинските намерения на участниците в управлението.

Другият лакмус, разбира се, ще е ротацията между Николай Денков и Мария Габриел. Кои министри ще останат на постовете си? Ще се върнат ли в изпълнителната власт онези лица на ГЕРБ и ДПС, срещу които бъдещите гласоподаватели на ПП-ДБ протестираха през 2020 година? Ще бъдат ли най-после сменени съставите на регулаторите, които се превърнаха в ноторно известни бастиони на порочната стара система?

Всичко това предстои да стане ясно през 2024 година. Годината, в която както в България, така и в Европа, по всички изброени теми ще получим отговор на един основен въпрос: Ще отстъпят ли принципите пред интересите?

Александър Детев, Дойче веле