Днес са Сирни Заговезни: Ето какво се прави и какво се слага на трапезата

На 17 март отбелязваме Сирни Заговезни, наричан още Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна, Прощална неделя и Поклади. На този ден християните трябва да пречистят душите си, да се изпълнят с мир и любов, за да посрещнат Възкресение Христово. От следващия ден започват строгите Великденски пости, с които се пречиства не само тялото, но и духа. Затова в деня преди поста се иска и дава прошка.

“Прощавайте, за да бъдете простени!” На Сирни Заговезни всички близки се “прощават”.

По-младите отиват у по-старите - родители, роднини, кумове. Самата прошка се иска, като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват “Прощавай!” Затова празникът се нарича още и Прощални Заговезни. При ходенето на гости се носи лимон на мъжете и портокал на жените и се пожелава “сладки заговезни “ и “леки пости”. Целта е да се възстановят добрите отношения между близките, да се пречистят, за да са готови за строгия великденски пост. Традиционен поздрав на много места в страната е “Простено - прости!”. На този ден според църковния канон се четат Христовите думи: “Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви”. Затова всеки християнин трябва да поиска прошка не само от по-възрастните, но и от всички, които волно или неволно е наранил. Неслучайно всички ритуали на Сирни Заговезни са насочени към пречистването от зли сили и подготовка за пречистването на тялото чрез строгия пост.

Пречистващата сила на огъня

Популярен ритуал на Сирни Заговезни е паленето на огньове. На повечето места в България огън се пали в покрайнините на селото или на самия мегдан. От всички страни вечерта се виждат пламъците на огньовете, а през това време на мегдана се вие последното хоро преди дългия период на въздържание от храна и веселие. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник. Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Огънят има силата да пречиства, да прогонва лошите сили и да подготви за новото. В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, който изгаря недостойните и пречиства достойните. Огънят е символ на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля, особено по отношение на човешкото съзнание.

Пречистване преди строгия пост

Сирни Заговезни е ден за пречистване - физическо и духовно. От следващия ден християните започват най-дългия и строг пост. Преди тялото да започне да се пречиства, трябва да се очисти и духът, както и да се прогонят всички зли сили, пише actualno.com. Затова всички ритуали на този ден са с една цел - да се прогонят злите сили и да пречистим себе себе си духовно, с което поставим началото на подготовката за Възкресение Христово чрез най-дългия и строг пост.

Какво се слага на масата?

Празникът събира цялото семейство на трапезата, а домакинята поднася млечни ястия, баници със сирене и зелници.

В зависимост от времето, в което се падат Сиропустни заговезни, зелниците се правят с кисело зеле, с праз, или с пресен лук, спанак, лапад, лобода. Българката приготвя и варени и пържени яйца, които богато украсява.

Водата от варенето на яйцата запазва, а на Чист Понеделник с нея всички измиват лицата си за предпазване от насекоми (бълхи в онези времена). На трапезата присъстват кисело мляко с мед, печени с орехи ябълки и тиква, грис халва, бяла халва, варено жито и сутляш. В някои краища на България е прието да се яде риба и жените готвят рибник с много лук и ориз, пекат и варят различни риби.

След вечерята на Сирни заговезни, най-възрастната жена, или мъж в дома, завързва на червен конец и спуска от тавана,( или връзва на точилка) варено яйце (парче сирене, или бяла халва с ядки). Завърта в кръг конеца и всеки се опитва да го хване с уста. Според поверието, този, който успее, ще бъде най-здрав през годината. Самобитният обичай се нарича “хамкане” или “амкане” заради думите, “ам, ам”, които се казват и носи изключителна радост на децата.