БНБ разкри съдбата на българския лев след приемането на еврото

Българските банкноти и монети в обращение ще бъдат унищожени след присъединяването ни към еврозоната. Това става ясно от информация на БНБ публикувана в рубриката "Присъединяване към еврозоната".

Съгласно публикуваната статистика по номинали на страницата на БНБ в интернет в наличнопаричното обращение към края на февруари 2024 г. има общо 581.4 млн. броя банкноти и 3,242 млн. броя монети, които са с постоянна тенденция за увеличаване на техния брой. Оценката на теглото им е около 820 т за банкнотите и 13 000 т за разменните монети, уточняват от БНБ.

За изтеглянето българските банкноти и монети от обращение ще са нужни достатъчно площи за съхранение със необходимата степен на сигурност, както и допълнителни машини с висок капацитет за изброяване и проверка за истинност на изтеглените от обращение банкноти и монети. Освен това ще са нужни допълнителни машини с висок капацитет за унищожаване на банкноти и демонетизиране на монети, както и транспорт за превозването им до местата за унищожаване и демонетизиране.

Евробанкнотите и евромонетите, предназначени да заменят българските банкноти и монети, са оценени на около 550 млн. броя евро банкноти и 880 млн. броя евромонети.

За първата година евробанкнотите ще бъдат предоставени назаем от централни банки от еврозоната, като БНБ ще трябва да заплати разходите за транспорт, както и в рамките до две години трябва да възстанови на централните банки заетите банкноти.
Евромонетите ще бъдат произведени с българска национална страна съгласно одобрения вече дизайн, като за целта БНБ ще достави необходимите заготовки.

За пускането на евробанкнотите и евромонетите в обращение също се изисква подготовка, ще се извършват разходи за осигуряването на достатъчно площи за съхранението им, машини за изброяване и проверка за истинност на евробанкнотите и евромонетите, както и специализиран транспорт за зареждане с тях на петте касови подразделения на БНБ.

От банката уточняват, че над 492 млн. лева е прогнозната стойност на разходите, които се очаква да бъдат направени от Българска народна банка, банките, финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ и доставчиците на платежни услуги във връзка с подготовката за въвеждане на еврото. В този смисъл става въпрос за оценка на разходите, касаеща изброените субекти, а не всички процеси около въвеждане на еврото. Следва да се има предвид, че тази стойност е ориентировъчна и е на база изчисления от самите институции, като реалните разходи могат да се различават в зависимост от конкретно възложените и извършени дейности. По отношение на поемането на тези разходи, всеки от изброените субекти, както например БНБ, е отговорен за бюджетирането и покриването им. Не е предвидено визираните 492 млн. лв. да се поемат от държавата.

Присъединяването на Република България към Евросистемата ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България, посочват още от БНБ, предава pariteni.bg.

За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в сила на новия Закон за БНБ, централната банка ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, предвидени в глава IV от Устава.

Съгласно текущите правила за прилагането на единната парична политика от Евросистемата, инструментите на паричната политика включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви. При присъединяване на България към еврозоната ще се извърши цялостно превалутиране на намиращия се в обращение вътрешен държавен дълг и преминаване към плащания в евро за операциите по управление на дълга на вътрешния пазар. Депозитарят на държавни ценни книжа в БНБ (ДДЦК) ще извършва сетълмент по сделките с ДЦК, деноминирани в евро, в платформата на Евросистемата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities, като предоставя услугите си в съответствие с пазарните стандарти и изискванията на Евросистемата. С приемането на еврото от Република България, респективно с влизането в сила на новия Закон за БНБ, БНБ следва да изплати напълно записания си дял в капитала на ЕЦБ, който възлиза на 0.9832% от общия записан капитал на ЕЦБ (106 431 хил. евро).

След присъединяването на Република България към Европейския съюз БНБ вече е внесла процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ. С влизането в сила на закона, свързано с присъединяването към Евросистемата, БНБ ще изплати остатъка. При внесен до момента капитал от БНБ в размер на 3.75% от записания дял и при допускане за запазване на дела на БНБ в капитала на ЕЦБ, това определя допълнителна вноска в размер на 102 440 хил. евро.