21.8% гласуваха на ядрения референдум, 61% - с „да" – паралелно преброяване на Алфа Рисърч

21% от имащите право на глас български граждани са гласували на референдума за или против втора „АЕЦ" в неделя, според 100% от паралелното преброяване на социологическата агенция „Алфа Рисърч".

Според агенцията това означава, че са гласували около 1.4 млн. Българи.

От тях, 61% са гласували с „да", а 39% - с „не".

Българските граждани трябваше да отговорят с „да" или „не" на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?"

Първоначално екзит пола на Алфа Рисърч показа, че само 20.3% от имащите право на глас български граждани гласуваха към 18 ч. на първия национален референдум в историята на страната след 1989г., а от тях 60% са гласували с „да" , а 40% с „не".

За да бъде задължително решението на гласуващите в референдума, техният брой трябваше да е 50%+1 от всички имащи право на глас или 4 345 450 според избирателните списъци, изготвени по данните от ГРАО.

За сравнение на последните парламентарни избори през 2009 са гласували 4 225 124 граждани.

Гласуването започна в 6,00 часа и завърши в 19,00 часа.

Централната избирателна комисия (ЦИК) регистрира четири инициативни комитета за всенародното допитване. Двубоят за двете противоположни тези по време на информационната кампания се очерта между един от тях срещу останалите три.

„За" нова АЕЦ (и по-конкретно "за" АЕЦ "Белене") убеждаваха единствено от инициативния комитет, начело с новоизбрания председател на БАН, а преди това директор на Института по металознание, проф. Стефан Воденичаров. Това е и комитетът, зад който стоят инициаторите на всенародното допитване от Българската социалистическа партия и който събра над 770 хиляди подписа за провеждането на референдума.

Първоначално „за" щяха да убеждават и участниците в инициативния комитет на управляващите от ГЕРБ, които всъщност бяха и инициаторите на преформулирането на въпроса, с който организаторите на националното допитване събраха над 770 хиляди подписа за провеждането му – "Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка "Белене"? След направената редакция на питането от събраната от БСП подписка окончателно въпросът гласи: "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?", без да се споменава АЕЦ "Белене".

Въпросът за референдума беше преформулиран с аргумента, че национално допитване по въпрос за конкретен проект противоречи на Конституцията на Република България.

Народните представители от управляващата партия в първите дни твърдяха, че подкрепят тезата да се гласува с "да" на референдума. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева заяви, че ще гласува с "да". По средата на информационната кампанията обаче премиерът Бойко Борисов изненадващо публично обяви, че ГЕРБ и симпатизантите им трябва да гласуват с "не" на референдума за изграждане на нова ядрена централа. Министър-председателят аргументира призива си за три пъти "не", тъй като от въпроса се разбирало, че гласуваме "за" или "против" АЕЦ "Белене", а ГЕРБ са против този проект.

Още два инициативни комитета, начело с Иван Иванов от ДСБ и Мария Капон от Единна народна партия също ни убеждаваха и доказваха защо трябва да отговорим с "не" на първото в най-новата ни история допитване до суверена.

Предложението е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

На последните парламентарни избори през 2009 са гласували 4 225 124 граждани.

Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда.