БСК: България е загубила 360 000 работни места от 2008 г.

България е загубила цели 363 000 работни места в периода след 2008 г., според данни на Българската стопанска камар, оповестени в понеделник от шефа й Божидар Данев.

Като пример Данев посочи, че в периода на криза (от 2008 до 2012 г.) са закрити 363 000 работни места, а 400 000 души са останали без работа.

Регистрираната безработица е нараснала от 5,2 на 12,5%, а реалната (регистрирани безработни + обезкуражени лица) от 9,4 през 2008 г. е достигнала 18,8% в края на 2012 г.

Тревожни са и показателите за младежката безработица, която от 11,4% през 2008 г. достига 28,5 % в края на 2012 г., като 30 000 млади хора са извън пазара на труда. Успоредно с това, забелязва се устойчив ръст на работните заплати в частния сектор, които растат със 7-8% на годишна база и изпреварват ръста на производителността на труда.

Сериозно е разминаването между нуждите на работодателите от работници с определена квалификация и специалистите, които формира образователната система, посочват от БСК.

Например, 64% от работодателите се нуждаят от работници с инженерно и техническо образование, а едва 27% от студентите се обучават в такива специалности.

Според БСК необходима е промяна в системата на финансиране на образованието, както и сериозно трябва да се увеличат средствата, отделяни за образование, като процент от БВП.

Средно за ЕС този процент е 5,6 при едва 3% за България, което е крайно недостатъчно, ако искаме да създаваме качествени специалисти, с необходимите знания, умения и компетенции, отговарящи на съвременните технологични изисквания за работните места.

„Положителната тенденция за намаляване на отрицателното външнотърговско салдо, респективно – за ръста в износа, се дължи преди всичко на конюнктурата на международните цени, а не на нарастване на количествата експортирана продукция или подобряване на структурата на експорта", заяви Божидар Данев.

Той подчерта, че частта на иновативния износ е едва 6% при средно за ЕС 16%. България изнася предимно необработени материали, минерални горива и масла. В същото време, има трайна тенденция на ръст в потреблението на храни от внос за сметка на родното производство. Положителна тенденция в сферата на експорта е, ръстът на износа на електрическо и електронно оборудване, отбеляза изпълнителният председател на БСК.

Според него, държавата трябва да се намеси ефективно за спиране на износа на добавена стойност и закриването на развойни звена в предприятията.

В контекста на необходимостта от увеличаване на износа на стоки с висока добавена стойност, Божидар Данев отбеляза, че отделяните за научна и развойна дейност средства продължават да са недостатъчни. Пренебрежимо нисък е и процентът на усвояване (3,7%) на средствата за иновации, предвидени в Оперативна програма "Конкурентоспособност".

В същото време, изпълнителният председател на БСК изтъкна, че именно в годините на икономическа криза (2010 и 2011 г.) бизнесът е удвоил средствата за научна и развойна дейност, като вече изпреварва държавата по дял на инвестициите в иновации.

Сред проблемните зони в бизнес средата Божидар Данев отбеляза отсъствието на административна реформа с цел повишаване капацитета и ефективността на администрацията, както и високите нива на нерегламентирани плащания и злоупотреби с ДДС.

„Коректните платци на ДДС не се ползват с адекватно отношение от администрацията по отношение на честотата на проверките и ускорените срокове за възстановяване на данъчния кредит", изтъкна Б.Данев. Според него публичните разходи са с ниска ефективност, в резултат на заобикаляне на законовите процедури при обществените поръчки, за 60% от които са установени нарушения.

Друг проблем е ненавременното издължаване на държавните и общински администрации и фирми към частните компании за изпълнени обществени поръчки. Това задържа оборотни средства на бизнеса и води до висока фирмена и междуфирмена задлъжнялост.

„Задълженията на нефинансовия сектор на икономиката достигнаха 2,2 пъти размера на БВП при едва 17% държавен дълг. Това означава, че държавата прехвърли цялата тежест на икономическата криза върху реалния сектор", категоричен бе Божидар Данев.

Той акцентира върху факта, че европейската директива срещу забавените плащания от страна на държавата към частния сектор не е транспонирана у нас в нейната цялост и е оставена вратичка порочните практики да продължат и след нейното прилагане.

Като пример Божидар Данев посочи, че масово като условие в търговете по обществени поръчки се поставя готовността на потенциалните изпълнители за отложено плащане, което достига до 1 година.

Подобни условия практически предпоставят невъзможността на малките и средни предприятия да печелят и изпълняват обществени поръчки.