НЦИОМ: ГЕРБ – 23,9%, БСП – 17,5%

ГЕРБ запазва електоралното си влияние – 23,9% през април, а БСП получава дял от 17,5%. Това сочат резултатите от последното изследване на НЦИОМ. ДПС е на трето място с 6,2% и не променя електоралната си тежест от началото на годината. Партията на Волен Сидеров има 5,2% от имащите право на глас. Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева е петата партия, която към средата на април би влязла в следващия парламент с дял от 3,1% от всички имащи право на глас.

Към 15 април регистрираме устойчиви в сравнение с март дялове на ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Няма значима промяна и в разликата между първите две формации – ГЕРБ и БСП. Към 15 април тя възлиза на 6,4%. Данните показват, че сред гласувалите както за ГЕРБ, така и за БСП през 2009 г., има немалко разочаровани от политиката на своите партии.
ГЕРБ, обаче, има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на бивши избиратели.

ДПС запазва третото място по електорална тежест. Не се променя и електоралната подкрепа за партия Атака. Почти без промяна остава и подкрепата за Движение „България на гражданите”, което дава шансове на тази формация да бъде представена в следващото Народно събрание.

Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз „Единство” не повлиява върху електоралната подкрепа за КП „Демократи за силна България и БДФ”.
От година насам няма значима промяна и в електоралния дял на НФСБ.

Към настоящия момент декларативна готовност за гласуване заявяват малко над 60% от имащите право на глас българи. На основата на тези данни може да се допуска, че активността, която ЦИК ще отчете в края на изборния ден ще бъде около 55%. В оставащото време от кампанията биха могли да настъпят известни промени в активността.

11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. 4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати (това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това). Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.

Не регистрираме зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане. В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се казва в изследването.

Изследването на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ и е проведено в периода 10-15 април 2013 г. То е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата).

Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Настоящото изследване на НЦИОМ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега.
Изследването регистрира обществено-политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати.