Живко Георгиев: Отсъствието на ГЕРБ даде прекалена значимост на „Атака“

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС „Галъп“. Женен, с две деца.

Какво мислите за коментарите, които посланиците на Германия и Франция направиха за ситуацията в България?

Мисля, че посланията към българския политически елит заслужават осмисляне. Безспорно има разтревоженост от дестабилизацията на политическата система в страната. Това е симптом, че България ще бъде зорко наблюдавана от Европейския съюз. Виждам загриженост за ситуацията в страната.

Там не се съдържа някакво ясно послананиe, освен размахване с пръст към политическия елит, такъв, какъвто вилнее в момента.

Илияна Раева създава партия „Обединена България“. Саша Безуханова също сподели за новото си начинание „България може“. Какво смятате за тези проекти - имат ли шанс, имат ли достатъчно идеи, седи ли някой зад тях и докъде могат да стигнат при едни предсрочни избори?

Много е рано да се определят шансовете. Очевидно кризата в политическата система и в политическото представителство, което успяха да произведат наскоро миналите избори, подсказва, че има дефицит на качествени политически продукти, които да намират път до гласоподавателя.

Аз подозирам, че в близките месеци ще се появят още проекти. Единственото, което ме учудва, е защо всички тези проекти са в дясното политическо пространство. Учудва ме, защото там става вече свръхнаселено, а когато е свръхнаселено в един сегмент от политическото пространство, който не е доминиращ като социална база, той може да произведе отново некачествено представителство след нови избори. Когато се разпилее вотът на гласоподавателите чрез определени политически ориентации.

Колко живот има кабинетът на Орешарски?

Така както се развиват нещата, поне година сигурно ще може да оцелее. Това е моята оценка на база на онова, което имаме към момента и като обществени протести, и като интензитет на протестите и начина, по който правителството успява да работи в ситуация на силни протести.

Академик Антон Дончев заяви, че трябва да изчакаме да се роди и израсне ново поколение. Толкова тежка ли е ситуацията в България?

Не е толкова драматично. Ние постоянно имаме склонност да драматизираме в излишна степен ситуацията в страната. Единственото сериозно тревожно в българското общество е демографската ситуация. Всичко останало – начинът, по който работи икономиката; начинът, по който функционира политическата система и институциите - не са перфектни, но общо взето, там няма нерешими проблеми.

Труднорешими са само демографските процеси поради високата им инерционност и трудна обратимост на развитието. България запазва своя капацитет да бъде нормална страна, запазва потенциала си да не се превърне в страна от Третия свят.

България е член на Европейския съюз и на всички мултинационални обединения, които гарантират нормално бъдеще. Картината не е такава трагична, каквато много хора я виждат. Пазя се от такива драматични класификации, които продуцират или социален песимизъм, или отчаяние, от което нямаме нужда.

Какво смятате за позицията на Волен Сидеров – някаква роля ли играе?

До голяма степен този тип поведение е нормално за партия с такъв политически профил. До голяма степен Сидеров беше и провокиран заради поведението си в парламента. Но истината е, че „Атака“, ако придоби някаква свръхголяма значимост в политическия живот, това се дължи на два фактора. Първият фактор е изборният резултат, който направи „Атака“ в тази степен, в която са парламентарно представени. Вторият фактор е отсъствието на ГЕРБ в парламента. Ако ГЕРБ се върне в парламента, „Атака“ няма да бъде решаващ фактор за това депутатите да работят. Отсъствието на ГЕРБ й придаде прекалено голяма значимост.

Проучване показа, че ако изборите са през месец юли, три партии влизат парламента. Какво можем да очакваме, ако изборите са през пролетта?

Нека не гадаем. Във всеки случай сега присъстващите партии в парламента по всяка вероятност ще присъстват и в следващия. Най-много още една две формации да са готови да прескочат бариерата. Ако бариерата стане 1%, разбира се, ще се получи един по-широк парламент, но той няма да стане по-добре работещ или по-представителен.