Заради законови промени занаятите са пред колапс

„Занаятите в България са пред колапс заради промени в Закона за занаятите, приети през 2011 г. по инициатива на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, по време на управлението на ГЕРБ“, каза председателят на Националната занаятчийска камара (НЗК) Иван Влаев, съобщи БТА.

Влаев посочи като една от причините за влошеното състояние на занаятите у нас премахването на задължителното членство в НЗК и факта, че ако през 2010 г. 238 занаятчии са платили членския си внос, то през 2013 г. само 30 са сторили това.

От НЗК предлагат членството в Камарата да стане задължително за занаяти, които са свързани с живота и здравето на хората, а за останалите то да остане доброволно. Занаятчиите настояват още държавата да вземе спешни мерки за спасяването на малките и средните предприятия, както и за това Камарата сама да приема и контролира списъка с регистрирани занаяти, съобщи economynews.bg.

„Броят на занаятите у нас е намалял от 126 на 75, като в списъка преобладават предимно стари и много архаични, които вече не се практикуват в страната ни“, каза председателят на Регионалната занаятчийска камара в София Кръстьо Капанов.

За сметка на това не са включени модерни занаяти, към които е имало интерес за придобиване на квалификация и нейното валидиране за работа в чужбина.

По думите на Капанов много български занаятчии не могат да практикуват професията си в страни от ЕС поради липса на възможност за регистрация по Закона за занаятите и придобиване на документа „Майсторско свидетелство“, който се изисква в тези държави.

„Най-засегнати от промените в Закона за занаятите са професионалистите в областта на строителството, автомонтьорите, козметиците, маникюристите, готвачите и фотографите“, обяви Емил Василев, изпълнителен директор на Балканското бюро за подпомагане на средното съсловие.

По думите му проблемът със занаятите е дал сериозно отражение върху състоянието на малкия и средния бизнес в страната. Той припомни, че през последните години над 40 хил. малки и средни предприятия са фалирали, а над 100 хил. са преминали в „сивия“ сектор.