Михаил Миков: НЦИОМ трябва да бъде закрит

Националният център за изследване на общественото мнение трябва да бъде закрит по няколко причини, заяви председателят на парламента Михаил Миков, предава „Фокус“.

„През годините многократно е имало обвинения, че НЦИОМ е официозна социологическа агенция. Смятам, че няма нужда от това. Има много социологически агенции”, посочи една от причините Миков.

„Спазването на финансовата дисциплина в това звено също показва определени пороци. Това е въпрос на отговорност на ръководителя му, а не осъзнато решение на функциониране на звеното”, отбеляза председателят на НС.

На въпрос дали след като се закрива НЦИОМ, трябва да се очаква закриване на БНТ, БНР, БТА, Миков отговори: „Аналогията е абсурдна. В първия случай става въпрос за обществени медии, а в другия – за структурно звено на Народното събрание и е изключителна функция на НС прецени какво е необходимо и какво не, включително с оглед на харчене на обществени средства”.

„Натиск заради самия натиск, натиск, заради желание на непредставени в парламента политически сили не може да бъде повод за отказ от мандат“, отговори Миков на въпрос докога парламентът ще работи под натиск.

„Натиск за решаване на наболели проблеми, трупани с години, за решаване на социални въпроси, които засягат хиляди граждани, такъв обществен натиск е здравословен. Част от протестиращите много често поставят важни въпроси, които имат място за решаване в законодателната дейност”, отбеляза още Михаил Миков.

„Когато остракизмът е решаващият фактор във вземането на решения, ние сме твърде далеч от представителната демокрация, каквато е позната на модерния свят. Това винаги може да има своята ескалация – днес едни, утре други да потърсят площада за натиск, когато не са доволни от дадени решения”, коментира председателят на парламента.

„Легитимността на Народното събрание се черпи от избори. Има и такъв тип легитимност, която се черпи от обществена подкрепа. Всеки орган, всяко правителство трябва да има легитимния срок от време, в който да докаже оправдава ли обществените очаквания или не. Априорното обсъждане на този въпрос, без да дадеш шанс за апробация в практиката, подменя смисъла на демокрацията и не е нищо повече от неудовлетвореност от изборните резултати, а не от конструираните след резултатите институции”, отбеляза Миков.

Според него, са необходими поне 100 дни, а на сегашния кабинет са дадени само 10 дни.

„Ние се вслушваме постоянно. Не се страхуваме от предсрочни избори. Само че да не излезе след това, че някой е недоволен или пък ние да сме недоволни и да се опитваме да блокираме институциите”, добави Миков.

Парламентът трябва да има силен законодателен потенциал, посочи още председателят на Народното събрание.

„Не успяхме да структурираме експертния потенциал на НС, така че то да отговаря на високите изисквания за качествено законодателство - законодателство, което отразява включително и изискванията на европейското право, но и законодателство, което гарантира право, а не противоречия между отделните законови разпоредби”, отбеляза Миков.

Той добави, че трябва да се изгради Съвет по законодателство и Звено за мониторинг върху ефекта на приетото законодателство.

„Смятам, че трябва да бъде изградено звено за анализ на ефектите на приеманото законодателство. Такова изискване има в Закона за нормативните актове и то не е изпълнено дълги години. Съветът по законодателство има друга функция. Бюджетно това ще бъде осигурено включително с икономии на средства”, обясни Миков.

„Не успяхме да разгледаме докладите на различните органи, в които НС има свои квоти, 46 забавени доклада, чрез които се реализира отчетността на независимите регулатори, на съдебната власт. За тях не успяхме да намерим място в първата сесия и затова това ще бъде един от важните приоритети в следващата сесия. Случаят с тефтерчето поставя големият въпрос как НС реализира отчетността, надзора, наблюдението върху тези органи, които имат важна обществена функция, но са извън изпълнителната власт”, каза още Михаил Миков.

Според него трябва да има промени в правилника, които да дават възможност за парламентарна реакция по отношение на онези органи, в които НС е изпратило свои представители.

Един от приоритетните закони през есента ще бъде Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.

„По всяка вероятност ще има и известна съпротива срещу някои от промените”, смята Миков.