А някой кара колело...

Знаем си се ние, на Балканите. Гледаме на запад и се опитваме да подражаваме на иновативни идеи и на екологични прояви.

Една от които е колоезденето. Този начин на придвижване е любим на поколения българи и става все по-популярен. Освен че е екологичен и полезен за физиката.

Ентусиазмът на не един и двама колоездачи обаче бавно умира, като се има предвид липсата на умисъл както в създаването на велоалеи, така и в грижата към велосипедистите на пътя.

Куплетът в онази закачлива песничка „Някой кара колело“ обаче трябва да бъде завършен с „кара колело, докато велоалеята не стигне дърво“.

Не една или две от определените за любителите на велосипедите алеи завършват в дърво или сграда, като оставя в потрес ездачите.

Отделно инцидентите с колоездачи на пътя зачестяват, сякаш няма никакъв правилник по отношение на тях.

Колко ли още поколения трябва да се сменят, докато София стане Амстердам и велосипедистът се издигне на особена почит в града?

Колко още катастрофи с колоездачи трябва да има, за да се вразумят шофьорите и да опазват максимално любителите на колелета?