Институт "Иван Хаджийски": Студентите да поискат оставка на Орешарски и оттегляне на Борисов

Обзор на Института "Иван Хаджийски"

„Ранобудните студенти” всъщност се събуждат 15 дни след решението на Конституционния съд. Първият въпрос е: доколко спонтанна е реакция, която съзрява и се подготвя толкова дълго, а след това се осъществява на видимо премислени „счьотове”. Веднага можем да си представим за сравнение какво би се получило, ако протестът срещу назначаването на Пеевски беше 15 дни след решението на парламента. Вторият въпрос е: защо студентите влизат в необичайната роля на ариергард, вместо да бъдат авангард на протестите, такива каквито бяха техните предшественици през 1990 и 1997 г. Тези два въпроса, особено вторият, аргументират хипотезата, че окупацията на университетите е ultima ratio на политическата сила, която през септември се ангажира пряко с уличния протест и с това го обезцени.

Разбира се, не можем да се съмняваме, че мнозинството, ако не всички, „окупатори” е водено от искрени чувства, че действително, а не поръчково се възмущава от статуквото и от политическия морал, който го прави възможно и трудно преодолимо. Искането за „нов морал” е понятно за обществото и широката подкрепа на протеста не е случайна.

Тук възниква трети въпрос. Защо най-мислещата част на младежта не прави опит да дефинира новия морал и пътищата към него. Отговорът ни изправя пред пореден парадокс. Наред с поощряването на бунта бие на очи неговото лимитиране. Не се допускаше и не се поощряват протестиращите да имат ясни лидери, да обсъждат идеи и програми. Достатъчно е да се иска „оставка”. След това ще се мисли, казват теоретици–идеалисти. Ще мислят онези, в чиито ръце попадне властта след оставката. В политическата реалност това означава да се запазят шансовете на партиите от днешната опозиция в и вън от парламента. Главната от тях е ГЕРБ. Няма особено значение, че го зачеркват или че скандират пред централата му. Ако има незабавни нови избори, възможността ГЕРБ да бъде първата или втората партия е напълно реална. Гръмкото искане за „нов морал” фактически дава шансове тъкмо на партията, която тъпчеше и деформираше политическия морал.

Има един сигурен начин протестиращите студенти да опровергаят подозренията, че волно или неволно играят за политическите интереси на бившите управляващи: да докажат моралните си стремежи, като поискат едновременно с оставката на Орешарски и оттеглянето от политическия живот на Борисов и Цветанов.