За паметниците и боядисаните им сенки

Паметникът пред централата на социалистическата партия беше боядисан. Това сякаш вече стана мода! Оказа се, че има дори арестувани. В същото време, студенти отидоха да изразят подкрепата си за задържаните, пред Трето районно управление на полицията, а възрастни хора отидоха да пазят паметника на съветската армия, за да не го превърнат и него в сурогатно изкуство с метален вкус.

С една дума, „художествен” патос с ядрен заряд обхвана обществото ни напоследък. Боядисваха „Братската могила” в София, намятаха Альоша в Пловдив с червен плащ, а сега и това!

Истината обаче е, че за пореден път има студентска стачка, за пореден път някой се гаври с паметници, но и за пореден път това е категоричен израз на определено отношение към управлението на страната. Когато се градеше най-новата ни демокрация, патосът „отвя” гробницата-мавзолей на другаря Димитров, днес цунамито на прехода доведе до арт-протест – ерго, гавра, но и позиция, която се превръща в поизкривен постмодернистичен рефлекс на градския либерализъм.

Арестите тук са комично-романтична архаика, защото уважението към миналото е ерзац на зрелостта на едно общество, но не и на нашето, поне все още не…! А паметниците – те са сенчести спомени за сиропираното бъдеще, но…идват от миналото!