Полският посланик Лешек Хенсел: Референдумът в Крим бе гласуван под въоръжен натиск

Посланик Хенсел, Полша е много активна в дипломатическите си усилия да разреши кризата в Украйна. След решението на Крим да се присъедини към Русия можем ли да кажем, че дипломатическата стратегия на Европейския съюз се провали?

Нашата позиция е еднозначна. Решението на Крим за присъединяване към Русия не беше свободно решение. То беше взето в следствие на интервенцията на руските въоръжени сили против териториалния интегритет на Украйна, която е суверенна държава. Референдумът, в който беше гласувано под натиска на въоръжените сили на чужда държава, не може да бъде признат за меродавен, дори жителите на Крим, говорещи руски език да представляват мнозинството от населението.

В своето становище относно Крим Русия се позовава на случая на Косово. Ето защо си струва да се напомни, че в делото пред Международния съд в Хага във връзка с Косово тя беше сред държавите, които призна, че право за самоопределение трябва да има много ограничено приложение. Така, отказвайки това право на албанците, които по онова време бяха застрашени от преследвания в несравнимо по-голяма степен, Русия се лиши от правото си да използва този аргумент по отношение на Крим.

При това положение не можем да говорим за провал на стратегиите на ЕС.

Притеснявате ли се, че събитията в Крим могат да станат прецедент за подобни кризи в други държави, бивш-членки на СССР?

Мисля, че безпокойство трябва да предизвиква всяко политическо действие, което поставя под въпрос установените след войната граници, тъй като то подкопава политическия ред, вече определен и приет от международната общественост и създава опасен прецедент, който може да инициира процес на обявяване на подобни претенции от страната на други държави.

За съжаление констатираме, че понятия и определения, които ни се струваха характерни за една отминала вече епоха, все още намират място в световната политика. Понятията като преразглеждане на границите, агресия, военна интервенция и т.н. не са част от миналото. Канцлерът Меркел говори за това преди около две седмици, обвинявайки Русия в използването на методи отпреди столетия, включително на правото на по-силния над силата на закона.

Не можем да изключим възможността, че рускоговорящото малцинство може да послужи за претекст за по-нататъшни действия в посока създаването или по-скоро пресъздаването на т.нар.“руский мир“ и да бъде насочено не само срещу Украйна. В момента сме свидетели на много силна медийна офанзива от страна на Русия. Тук си струва да се спомене, че според най-новия доклад на организацията Репортери без граници Русия заема 148 място сред 170 анализирани страни, което де факто означава, че според тази организация в Русия няма свободни медии.

Освен това наблюдаваме действия с цел сплашване като концентриране на войски, провеждане на маневри и др. Нивото на концентрация на руски войски по продължението на източната граница на Украйна е причина нивото на напрежение да е наистина високо.

Трябва да подготвяме своите реакции и отговори адекватно на предизвикателствата, с които ни среща заобикалящата ни действителност. От много страни до мен достигат притеснения, че трябва да бъдем подготвени да се завърнем към политиката, провеждана по правилата на т.нар. realpolitik.

Държавите-членки на Европейския съюз са разделени относно позицията си за санкции срещу Русия. Можем ли да видим общо становище по въпроса в края?

Наскоро, в интервю за немския „Bild“ полският министър на външните работи Радослав Шикорски каза, че „санкциите за Русия са като атомно оръжие. По добре да се заплашва с тях, отколкото да се използват“, а със своите действия Русия не остави на Европейския съюз много избор.

Заемането от европейските държави на различни становища по отношение на разнообразни, често фундаментални за функционирането на ЕС въпроси е естествен процес. ЕС е демократична организация и е нормално при изработването на становище да има разлики в мненията на държавите членки. Такъв беше случаят и при съгласуването на санкции срещу Русия след нейната напълно противоречаща на международното право окупация на Крим.

В крайна сметка обаче, на последното заседание на Европейския съвет беше прието общо становище на ЕС, което обхваща забрана за влизане и замразяване на банковите депозити на хората, които имат особено негативен принос за агресията върху териториалната цялост на Украйна.

Това нарушение е в разрез и с Хартата на Обединените нации и подписания и от Русия Меморандум от Будапеща, гарантиращ териториалната цялост на страната срещу нейния отказ от употребата на атомно оръжие. Но тук напомням за един добре известен факт, за който информираха и българските медии. Все пак България е една от държавите, които приеха санкциите срещу Русия.

Какво трябва да се направи, за да се изгладят отношенията между Запада и Русия?

Струва ми се, че първо и основно условие трябва да бъде изтеглянето на руските войски от Крим и възстановяването на териториалната цялост на Украйна. Тук си струва да се подчертае, че в неотдавнашното гласуване повечето от членовете на Общото събрание на ООН обявиха референдума в Крим за незаконен.

След това, в сътрудничество с ЕС и признавайки демократично избраните власти на Украйна, Москва трябва да подкрепи процеса на промяна на системата в Украйна. Това е в интерес и на рускоговорящото население в тази държава, тъй като е очевидно, че то трябва да участва равноправно в процеса на промяна.

Със сигурност Русия не бива да третира наскоро подписаната от Киев политическа част на Договора за асоцииране като действие насочено срещу нея. Тъкмо обратното – като разрешение и опит, който може да бъде използван в отношенията ЕС-Русия - преговорите за нов договор между ЕС и Русия бяха практически прекратени - и укрепване на икономическия потенциал и стабилизиране на Украйна, което в краткосрочна и дългосрочна перспектива ще повлияе позитивно върху украинско-руското сътрудничество.

Надяваме се, че възможно най-скоро в Украйна ще бъде започната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която ще позволи да бъде направена обективна оценка на проблемите, станали първопричина на конфликта. Нейното значение беше подчертано от министрите на външните работи на Ваймарския триъгълник, т.е. Франция, Германия и Полша, което беше изразено в изявлението, публикувано след тяхната последна среща.

Европа изпитва трудности от икономическата криза и растящата безработица през последните години. Уместни ли бяха международните стратегии за справяне с кризата?

Струва ми се, че не е работа на Полша да оценява начините за справяне с последствията от наскорошната икономическа и финансова криза, приети в другите държави членки на Европейския съюз. Важното е доколко са ефективни те. Струва си да се подчертае, че финансовата криза и опасностите за банковата система в европейските държави склониха политиците да предприемат действия в посока задълбочаване на европейската интеграция, които постигнаха успех.

Оптимист ли сте за бъдещето на Европейския съюз и Еврозоната? Време за разширение или обединение е?

Когато строиш небостъргач или голям мост трябва да бъдеш оптимист, че проектираната конструкция е здрава, дълголетна и ще устои дори при лоши условия. Европейският съюз не провежда експанзия. Неговите поредни разширявания бяха с политически и икономически, а дори исторически характер и бяха подготвяни в продължение на години. Тук няма място за импровизация – за да влезнеш в ЕС трябва да „узрееш“. Във връзка с това разширяването не блокира консолидирането. Двата процеса могат да бъдат развивани едновременно и в тях трябва да участват всички държави членки.

Кои са основните сфери на сътрудничество между Полша и България в момента и виждате ли нови проекти в двустранните ни отношения?

През 2012 г. имаше възможност за сериозна инвестиция в България. Служителите обаче не приеха кандидата, опасявайки се за своите работни места. Днес няма инвестиция, заводът беше затворен, никой не спаси работното си място. Аз лично съжалявам за това, тъй като това беше сериозен инвеститор. От друга страна се случва проекти, които се представят като големи да не се оказват такива в крайна сметка. Затова като полски посланик се радвам, че всяка година отбелязваме наплив на полски капитал в България. Създават се нови работни места. По-добре да се работи стъпка по стъпка, партньорите да се опознават все по-добре.

В момента полските инвестиции в България надвишават 130 млн. евро. От 2007 г. те са се увеличили със 100%. Освен това тенденцията за развитие на търговското сътрудничество е много добра. През 2013 г. отчетохме търговски обмен на стойност 1,1 млрд евро, което е два пъти повече отколкото през 2009 г.

Ето защо мисля, че задържането на тези две тенденции в нашите икономически отношения ще бъде от общ интерес за нашите страни. Ако същевременно успеем да реализираме и някакви големи проекти, към което се стремим, толкова по-добре.