Поляци и румънци обраха наградите на Берлинале, гран при е за Иран (СНИМКИ+ВИДЕО)

Полски и румънски кинематографисти, и британски актьори, получиха високи отличия на тазгодишния 65-филмов фестивал в Берлин (Вerlinale.de).

Полският филм "Тялото" на Малгожата Шумовска разказва за взаимоотношенията между баща и дъщеря. Той е следовател, който всеки ден се сблъсква с жестоки престъпления и умее да намира общо език с престъпници, но изобщо не може да разбере дъщеря си. Тя е страдаща от анорексия момиче, което тежко изживява смъртта на майка си отпреди няколко години.

Черно-бяла лента на Раду Жуде разказва за жестокия робовладелчески строй на южна Румъния в края на 19 век.

Наградата за най-добър сценарист получи чилийският документалист Патрисио Гусман - за филма "Седефеното копче", разказващ за историята и живота на коренното население на Патагония. Филмът на дебютанта Жайро Бустаманет "Вулканът Иксканул" за историята на друго коренно население (на Гватемала) бе удостоен с наградата "Алфреда Бауер" за нови пътища в изкуството.

Британската актьорска школа отново показа класата си, след като Шарлота Ръмплинг и Том Къртни (на снимката долу) бяха удостоени с наградите за най-добра женска и мъжка роля.

Те са изпълнители от британската драма "45 години", в която се разказва за семейна двойка, подготвяща се да отбележи 45-годишнината от сватбата си, но в същото време се сблъсква с кризата в собствените си отношения.

"Сребърна мечка" за бележит принос в изкуството получиха руския оператор Алексей Герман-младши за филма "Под електрическите облаци" и германецът Себастиян Шипер за филма "Виктория".

С най-голямата награда "Златната мечка" бе удостоен филмът "Такси" на иранския режисьор дисидент Джафар Панахи. Той обаче нямаше щастието лично да получи приза, поради което той бе връчен на неговата племенница Хана Саеиди.

"Такси" е третият филм на Панахи (на снимката горе), заснет след като той бе осъден от иранските власти за антиправителствена дейност и му бе забранено да практикува професията си. Но ако във филмите "Това не е филм" и "Закритата завеса" действията протичат в затворено пространство, в сегашната си лента Панахи напуска своето жилище и влиза в образа на безработен таксиметров шофьор, в който много пътници разпознават един от най-известните ирански режисьори.

Филмът на Панахи бе награден и от международната федерация на кинокритиците ФИПРЕССИ.