Неандерталците и хората са се кръстосвали от много по-рано

Неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали много по-рано, отколкото преди това се предполагаше, съобщават учени, публикували откритията си в сп. „Nature“.

Според следи от ДНК, които са били открити в неандерталски геном, ние сме започнали да се смесваме с нашите вече изчезнали родственици преди 100 000 години. По-рано се предполагаше, че двата вида са навлезли в контакт чак когато съвременния човек е напуснал Африка преди 60 000 години.

„Това е от значение за разбирането на историята на съвременния човек и неандерталците“, заяви д-р Серги Кастелано от института „Макс Планк“, цитиран от Би Би Си.

Новите открития на учените са направени след обработка на останките на женска неандерталка, открити в отдалечена пещера в планината Алтай в Сибир. Генетичният анализ на останките показва, че части човешко ДНК се съдържа в генома й, което доказва, че двата вида са общували преди 100 000 години.

До сега са били намирани неандерталски гени в човек, като скорошни проучвания показват, че тези части ДНК са изиграли важна роля в много аспекти – от нашата имунна система до предразположението ни към дадени болести. Обратното движение на гени обаче, от човеци към неандерталци, показва, че чифтосването всъщност ставало много по-рано от предполаганото.

За сега все още не е ясно какво влияние е оказал този контакт върху неандерталците. Въпреки това откритията хвърлят нова светлина върху историята на човешкия и неандерталския род.

Ако ранните хората правили секс с неандерталци преди 100 000 години, то те трябва да са могли да напуснат Африка, тъй като данни за живот на нашите близки родственици не са били откривани там. Това означава, че хората са напуснали Африка преди мащабното преселение, което е станало 40 000 години по-късно.

“В момента не знаем как е станало това чифтосване като възможностите за това варират от относително мирната размяна на партньори до отделни групи, които нападат представители на другия вид и крадат женски, минавайки през осиновяване на изоставени бебета“, посочва проф. Крис Стрингър от музея за естествена история в Лондон.