Атентатите в Брюксел са знак за слабостта на "Ислямска държава"

Първо и най-важно, територията ѝ в Ирак и Сирия - "халифатът", който привлече чуждестранни бойци от целия свят - постоянно намалява през последните 15 месеца и териториалните загуби растат. След януари 2015 г. екстремистката групировка е изгубила около 22% от територията си в Ирак и Сирия.

През последния месец хиляди тайни документи на "Ислямска държава" изтекоха до европейски медии. Документите, написани на арабски, представляваха формуляри за членство, съдържащи биографични данни като имена, възраст, образователен ценз, практически умения и информация дали лицето е все още живо или не.

Четири дни преди брюкселските атентати предполагаемият мозък на атаките в Париж през ноември Салах Абдеслам беше заловен в квартала, в който е отраснал. Властите съобщиха, че той сътрудничи, което вероятно означава, че ги снабдява с информация за своята мрежа и плановете ѝ и с имена и намерения на хора, представляващи непосредствена заплаха за сигурността в Европа.

Тази комбинация от обстоятелства - тежки териториални загуби в Ирак и Сирия, изтичане на издайнически документи и залавяне на някого, който вероятно е запознат с измеренията на по-широката мрежа и с бъдещите ѝ планове - може да са довели брюкселската клетка до паника.

Вярно е, че планът на мрежата е бил очертан, оръжията събрани, атентаторите самоубийци - избрани. Но все пак брюкселските атаки може да са признак, че групировката се чувства притисната и се опитва да се измъкне.

Една от причините, поради която на Запада може да му убягва тази възможност, е, че брюкселските взривове извикват асоциации с характерните черти на атаките на "Ал Кайда" преди това. Представата за международно известни мишени с масови цивилни жертви, голям брой атентатори самоубийци и използване на експлозиви - това са отличителните белези на "Ал Кайда", които сега тези, наричащи се "Ислямска държава", заимстват.

Нападенията в Брюксел напомнят на взривовете в автобуса и метрото в Лондон през 2005 г. и в мадридския влак през 2004 г., които причиниха общо стотици загинали. Тези нападения, насочени срещу световноизвестен международен център, където са централите на НАТО и Европейската комисия, напомнят за 11 ноември 2009 г. в САЩ.

Има една отчетлива отлика между по-ранните атаки на "Ал Кайда" и тези на "Ислямска държава" в Брюксел. При нападенията от 11 септември, както и в Мадрид и Лондон, "Ал Кайда" беше във възход и напомни на света за разрушителния си потенциал.

Осама бин Ладен се опита няколко пъти преди 11 септември да привлече вниманието на САЩ, но не успя. Координираните атентати срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания през 1998; взривяването на американския ракетен миноносец "Коул" през 2000 г. и атентатът срещу казармите на американските ВВС в кулите Хобар в Саудитска Арабия през 1996 г. бяха извършени мимоходом, предизвиквайки интереса главно на американските правоприлагащи органи и журналистите. Разрушаването на Световния търговски център на 11 септември промени това.

Малко преди парижките атаки, които отнеха живота на 137 души, президентът Барак Обама говори за западните успехи срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Някои анализатори предположиха след смъртоносните атаки, че тези териториални загуби в Близкия изток са отчаяли "Ислямска държава" и са накарали членовете й да се обърнат към Европа като към по-достъпно място за изпълнение на разрушителните си планове.

Защо е от значение дали тази промяна във фокуса е признак на слабост или сила, на отчаяние или увереност? Защото тя дава прозрения как Западът трябва да реагира на брюкселските нападения.

Като начало службите за сигурност - фронтовата линия на тази асиметрична война извън Леванта - трябва да правят точно това, което са правили: да намерят извършителите, да идентифицират членовете на по-широката им мрежа и да заловят оръжията и лицата, отговорни за бомбените атаки.

Но е налице по-големият въпрос за страха. Ако брюкселските атаки са наистина отчаян признак на паника от страна на "Ислямска държава", тогава правилният отговор в Брюксел е не страх, а чувство на тъга и загуба. Ние - обществеността, медиите, държавните служители и политиците - ще направим добре, ако не се поддаваме на нездравия разум и не разпалваме усещането си за уязвимост и слабост.

Беззащитността на "Ислямска държава" в бягство може да донесе далеч повече насилие, преди да настъпи смъртта на групировката. Но Западът не трябва да бъде възпиран да продължава натиска върху нея у дома и в чужбина.

Реалностите на тероризма изискват постоянна бдителност, колкото и да е неприятно, и ще я изискват още дълго време.