Първият европейски подводен музей отвори врати на Канарските острови

Tези, които имат усещането, че се потапят в друг свят, когато влязат в музей, сега ще имат възможност да направят това буквално.

На Канарските острови край бреговете на Западна Африка, до испанския остров Лансароте наскоро “отвори врати” първият европейски подводен музей.

Атлантическият музей, разположен на дъното в залива Лас Колорадас, е достъпен само за гмуркачи. Сред белите пясъци в прозрачната синьо-зелена вода са поставени скулптурни композиции на известния британски творец Джейсън Декер Тейлър. Той нашумя вече с подобни инсталации в Мексико, на Бахамите, а съвсем наскоро - и по река Темза.

Остров Лансароте вече е известен на туристите със своите полета от застинала лава и необикновена геология, ярко слънце и лазурносиньо море. Сeга той ще прибави към атракциите си още една - потопения свят на Атлантическия музей, разположен на дълбочина между 12 и 15 метра.

Тейлър е свалил на дъното цели композиции, които изобразяват ситуации от всекидневието ни. Статуите са с човешки ръст и калъпите за тях са отливани от хора модели.

Британският скулптор Джейсън Тейлър изработва всички статуи от бетон в човешки ръст на брега на острова, след което те са потопени до дъното със специални въжета с помощта на водолази.
Всички фигури са изработени от бетон, който не вреди на околната среда. Целта на твореца е да обърне внимание на проблемите, с които е свързан животът на морските обитатели, предава Си Ен Ен. Каменните композиции ще станат част от изкуствен риф, който ще стане безопасно място за колонии на местните подводни животински видове, обяснява творецът.

Подводният Атлантически музей е побрал общо 400 фигури, всичките дело на Тейлър. Както и при останалите му творби и тук целта на композициите е да провокират дебат.

Инсталацията “Лодката от Лампедуза” символизира бежанската криза, при която се издавиха много мигранти.
Една от най-известните скулптури е “Лодката от Лампедуза” - съвременна интерпретация на картината на френския художник Теодор Жерико от 1819 г. “Потъването на Медуза”. С нея Тейлър се опитва да прокара паралели между корабокрушението на френския кораб “Медуза” и съвременната бежанска криза. Композицията не е почит към удавилите се в морето, а напомняне за колективната отговорност на нашата нова глобална общност, написа Тейлър на своята страница във фейсбук.

Инсталацията “Рубикон” - хора, застинали, докато крачат. “Рубикон” е група от 35 човешки фигури, които са застинали, ходейки в една посока между вълните. Нейната тема са климатичните проблеми, а идеята на автора е, че няма връщане назад.

Сред другите композиции се откроява “Спокойствие” - скулптура на двойка, които си правят подводно селфи. Мъжът и жената обаче са без лица.

Морските обитатели вече са свикнали с новите потопени фигури и ги заобикалят без страх. Тейлър се надява музеят да стане популярна атракция и сред гмуркачите.