До 20 млрд. лева трябват за пътищата до 2022 г. Без тол-системата е невъзможен и най-скромният сценарий за инфраструктурата

До 20 млрд. лева трябват за пътищата до 2022 г. Без тол-системата е невъзможен и най-скромният сценарий за инфраструктурата
БГНЕС
A A+ A++ A

Без въвеждането на тол-системата, управляващите биха имали проблем при финансиране дори и на най-скромния сценарий за развитие на републиканската инфраструктура до 2022 г. Това става ясно от ревизирана Стратегия за развитие на пътната инфраструктура 2016-2020 година.

Документът предвижда три сценария за развитие на пътната инфраструктура у нас, които разпределят по различен начин финансирането на поддръжкато, инвестициити и административните разходи по органите на управление на инфраструктурата. Сумите по отделните направления са определени на базата на текущото финансиране и необходимите средства за постигане на различни нива на състояние и развитие на пътната мрежа до 2022 г. Периодът съвпада с края на разходването на средствата от европейските фондове, които България би трябвало да получи.

Първият сценарий е определен от екипа на регионалния министър Лиляна Павлова като “устойчиво” и трябва да доведе до максимални икономически ползи. Необходимите средства за неговото изпълнение възлизат на 19,49 млрд. лева. Той предвижда рехабилитация и развитие на цялата пътна мрежа, включително Втори и Трети клас и на общинските пътища. Така процентът на пътната мрежа в устойчиво състояние би се увеличил от 66% на 92% за републиканските и от 35 до 86 на сто при общинските пътища, както и изграждането на трасетата от международните транспортни коридори. При този сценарий за изцяло нови пътища биха отишли 9 млрд. лв.

Вторият сценарий, предложен в Стратегията, предвижда запазване на текущото състояние на пътищата. При него устойчивостта на пътната мрежа ще остане 65% за републиканската и 35% за общинската пътна мрежа, също така е предвидено изграждане на пътните трасета от международните транспортни коридори. При този вариант е предвидено разходването на общо 12,56 млрд. лв. до 2022 г., от които 6,2 млрд. лв. за нови пътища.

Третият сценарий е за 9,19 млрд. лв., които ще отидат за пътища в следващите осем години. Той е определен като сценарий на “фискални ограничения”. При него са предвидени за нови пътища само 2,4 млрд. лв.

Авторите на Стратегията са изложили и доводи в подкрепа на най-скъпия вариант. “Трябва да се отбележи, че инвестициите в съхранение състоянието (рехабилитация и поддръжка) на пътната мрежа през следващите години, биха имали дългосрочни икономически ползи. В сравнение със сегашните разходи, първият сценарий ще увеличи настоящата стойност на разходите в пътна инфраструктура с около 1.5 милиарда лева, но ще намали настоящата стойност на разходите на ползвателите с около 17 милиарда лева (за 20 годишен период). И така, съотношението разходи-ползи е 11, което означава, че за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, ползвателите на пътищата ще спестяват 11 лева. При втория и третия сценарии съотношението разходи-ползи е 6, или за всеки вложен лев в рехабилитация и поддръжка, ползвателите ще спестяват 6 лева.

Устойчивият вариант ще намали разходите на бизнеса и ще спомогне за увеличаване на търговските потоци в национален и международен мащаб. Други важни ползи от постигане на устойчива пътна мрежа са подобрение на пътната безопасност, подобряване социалното положение на хората и намаляване на емисиите на въглероден диоксид” пише в Стратегията.

“Реализирането на който и да е от сценариите ще изисква сериозни усилия от страна на правителството за осигуряването и адекватното разпределение на човешки и финансови ресурси. Последните ще трябва да включват Европейски безвъзмездни помощи, приходи от данъци и такси за използване на пътищата и заемни средства”, гласи друг момент от документа.

От Стратегията става ясно, че освен средства по Оперативна програма “Транспорт”, ще се търсят и средства по друга от европрограмите – “Региони в растеж” 2014-2020, от която да се отпуснат пари за третокласни пътища. Стратегията за пореден път потвърждава, че България може да разчита на европейски пари единствено за довършване на магистрала “Струма” в района на Кресна, както и евентуално на магистралата между Калотина и София.

Стратегията предвижда въвеждането на електронно отчитане на движение по пътищата от следващата година. Темата със смяната на винетките с тол-система, обаче, не е подробно разработена.

#тол-система #финансиране #сценарии

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Бизнес
Последно от Бизнес

Всички новини от Бизнес »

Инбет Казино

Анкета

Отрази ли се инфлацията на джоба Ви преди великденските празници