Реставрират къщата-музей на Христо Смирненски

С поезията на Смирненски, под вишната в дома му, в квартала, който в миналото е носил името Ючбунар, бе представен днес проектът за реставрация на къщата-музей на поета, която е в ужасяващо състояние-лющеща се фасада, съсипан сграден фонд, дори скулптурата на Вечния юноша е с разбита наполовина глава.

Досега е направен покривът на една от сградите, където на първия етаж Смирненски е живял със семейството си. Вече е готов и проектът за реставрация, консервация и адаптация на сградния комплекс, който е разработен от колектив архитекти, начело с арх. Константин Пеев и арх. Десислава Василева, предаде БГНЕС. Предвижда се една от пристройките в двора да бъде съборена и на нейно място да се построи модерно остъклено помещение за информационен център, а самият двор ще бъде пригоден за представления на открито.

Има надежда Министерството на културата да намери средства, които се изчисляват на около 300 000 лв., за да се изпълни проектът и през 2018 г., когато се навършват 120 г. от рождението на Смирненски, да видим новата експозиция в обновената къща-музей на поета, заяви Пламен Крайски, директор на Националния литературен музей. Някой се опитваше по едно време да ми обяснява, че писателите и поетите се делели на леви и десни, но като историк вярвам, че те са само български, поясни той.

Семейството на поета Христо Смирненски - Измирлиеви са бежанци от Кукуш и когато гръцките войски го запалват, те емигрират в най-бедния тогава квартал на София- Ючбунар, разказа Катя Зографова, главен уредник на къща- музей „Н.Й.Вапцаров”, бивш директор на Националния литературен музей. На етажа, където се е помещавала многобройната челяд, е била и сладкарската работилница на бащата, с която той е изхранвал семейството си. Запазени са неговите сладкарски инструменти.

Били са толкова бедни, че Смирненски не е имал дори собствена маса или бюро, на което да твори, припомни тя. Това, което мнозина не осъзнават е, извън своите политизираните догми, прилагани към поета, е, че той е бил един изключително артистичен човек. Неслучайно го наричаме Вечният юноша на българската поезия. Негови съвременници, като Светослав Минков, например, са се удивявали как при такива нечовешки условия на мизерия и лишения, той е успял да създаде толкова величави творби, разказва Зографова.

Смирненски е явление в българската литература- блестящ импровизатор, чувствителен поет и голям сатирик, който е актуален и днес. Още в онези мрачни години той говори със сарказъм за банкерството, което и в днешния ден е проблем на обществото. Неговата ярка звезда на творческия небосклон е пробила мъглата на политиканството и завистта заради вродения му талант. Оказва се, че темите на Смирненски са живи и днес- за гаврошовците, за жълтата гостенка, да непримиримостта към неправдите. Смирненски е толкова гениален, че дори иронизира собствената си смърт- припомнете си фейлетона, в който пита: как ще си умра млад и зелен? И до последния си ден запазва своята виталност, кураж и вяра, че идват по-добри дни, смята Зографова.