Драмата с мъжа, който се барикадира в дома си в Благоевград, приключи след 8-часови преговори

Точно в полунощ щастливо приключи драмата с мъжа, който се бе барикадирал в дома си и заплашваше от 16:30 часа да скочи от прозореца на 4-я етаж на жилището си в Благоевград, пише БГНЕС.

Към 21:30 часа пристигна спец отрядът към ОД на МВР-Благоевград. Командосите застанаха зад вратата на кухнята, която мъжът се бе затворил от петък.

В резултат на преговорите, които продължиха над 8 часа, 46-годишният Емил издейства да му пуснат тока, спрян заради неплатени сметки. Това стана, след като той се съгласи към 21 часа да слезе от прозореца, върху който бе седнал, като десният му крак висеше навън. В това положение той стоеше 6 часа.

Но след като токът бе пуснат, Емил се прибра в кухнята. Това стана точно в 23:55 часа. Пет минути след това, точно в полунощ, баретите с два щита скочиха на гърба, отвътре чу се викът „а-а-а“ на мъжа, който бе тръшнат на земята.

Докато траеше цялата акция, купонджиите от квартал Грамада бяха надули музиката и пускаха сръбски хитове. Щом Емил изрева, чу се възгласът на купонджиите “Умри“ и „Най-после“. „Най-сетне ще се приберем къщи“, казаха 20-та младежи, събрали пред блока. Едната част от тях купонясваха, а другите наблюдаваха как два екипа пожарникари, спешна помощ, и петима цивилни полицаи, сред които и двете психоложки на полицейската дирекция в Благоевград, стояха и чакаха барикадиралият се мъж да се умори и да заспи. Това обаче така и не стана.

Акцията по обезвреждането бе извършена под личното ръководство на новия шеф на полицията в Благоевград Николай Хаджиев, който пое поста след скандална оставка на предшественика му.

По-рано днес психолозите разговаряха с него през тесен процеп на вратата, която е барикадирана от вътрешната страна. Първоначално мъжът казал, че поиска да започне работа като санитар в болницата. Но след като му „я осигуриха”, той отказа. След това мъжът с психични проблеми „разговаря с журналист с фотоапарат”, пред когото обясни какво иска.

Тъй като мъжът не е опасен за околните, спрямо него не се предприемаха радикални действия, просто го изчакваха да се умори. Той стоеше на прозореца, чоплеше семки, пушеше цигари, пиеше вода, плюеше и хвърляше запалени кибритени клечки надолу, но не се уморяваше.