Турция отговори на критиките на Запада за натиска върху медиите

На необичайно остра критика беше подложена Турция от съюзника си – Съединените щати, заради вчерашните арести в опозиционния вестник "Джумхуриет", предаде БНР.

"Дълбоко сме загрижени от очевидно увеличаващия се правителствен натиск върху опозиционните медии в Турция, а сега и срещу един от най-уважаваните вестници в страната", заяви говорителят на Държавния департамент Джон Кърби.

Анкара беше залята с критики и от Европейския съюз. Ответната ѝ реакция беше още по-остра и от критиките към нея. "Днес някой в Европейския парламент каза, че задържането на журналисти от този вестник е "червена линия". Братко, нас не ни е грижа за твоята "червена линия". Червените линии се чертаят от народа", каза турският премиер Бинали Йълдъръм.

В изказване пред парламентарната група на Партията на справедливостта и развитието Йълдъръм заяви, че ПСР е приключила работата по предложенията си за промени в Конституцията и е готова да внесе пакета в парламента. Предложенията включват въвеждане на президентска система на управление.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието има 316 гласа в 550-членния парламент. ПСР може да постигне необходимото мнозинство от три пети от гласовете (330 гласа), за да свика референдум за реформата, ако получи подкрепа от Партията на националистическото действие, която има 40 депутати. Националистите, начело с Девлет Бахчели, искат връщане на смъртното наказание в замяна на подобна подкрепа.

Турция може да въведе връщане на смъртното наказание като ограничена мярка, ако бъде постигнат политически компромис по този въпрос, каза по този повод турският премиер Бинали Йълдъръм. Той каза, че смъртното наказание е въпрос, изискващ компромис и внасяне на изменения в Конституцията, но не уточни какъв точно компромис ще бъде нужен.

Лидерът на главната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу обяви, че няма да подкрепи конституционните промени. Според него Турция е била тласната в процес на преврат по планиран и програмиран начин и в момента преживява условия, които са по-лоши, отколкото след военния преврат през 1980 г.