Да изгубиш игра, не е лесно. Кои хора не могат да губят?

Ако това не сте вие самите, то със сигурност познавате хора, които полагат големи усилия – независимо в коя игра – с единствената цел да спечелят. А когато губят, реакцията им е доста негативна, бурна – те се ядосват, хвърлят предмети, викат, дори плачат.

Кога загубата в една игра се превръща в емоционален срив? Според Софи Жакоб, френска психоложка, децата до 5-годишна възраст не са достатъчно емоционално зрели, за да могат да приемат една загуба. Към 6-7 години те вече се социализират и имат желание да премерят сили и умения с останалите. Това е възрастта, в която за децата е важно да се научат да се състезават, да разбират значението на победа и загуба.

Но като децата, зле приемащи загубата, са и много възрастни. Всичко зависи от мотивацията. Ако играят четирима души, и четиримата имат различна мотивация. Докато за някои играта е просто развлечение и време за шеги и закачки с приятели, то за други победата е начин да се докажат пред себе си и пред останалите и да постигнат удовлетворение. Тази потребност от себеутвърждаване често се проявява и в други дейности, като това да подарите най-хубавия подарък, да се качите първи в автобуса, да имате най-новия смартфон преди останалите. Да не можеш да губиш, е индивидуална особеност на характера.

Как да реагирате, когато човекът срещу вас не може да губи? От страна на родителя е важно да не омаловажаваме резултата, защото детето е вложило много енергия и много време, то разбира, че нещо не е наред. Ако завършим с думите: „Нищо, това е само игра“, омаловажаваме. Ако се откажем от резултата с думите: „Е, добре, хайде, ти си по-добър, ти печелиш“, не помагаме, защото следващия път, когато загубата е неизбежна, реакцията ще е по-бурна. Най-добре е детето да има реална представа за това, което се случва. Когато срещу вас има човек, който не може да губи, е най-добре да му кажете открито, че ако реагира така, няма да играете повече с него.

По статия на Натали Френон, май 2012