Вкусотии от българската кухня

Българската кухня е събирателно понятие за всички ястия, подправки, съставки и рецепти, които присъстват в ежедневието и в бита на българина.

В нашата кухня има традиционни ястия, които се проготвят по традиции и събирани рецепти от векове. Влияние върху развитието на нашата национална кухня имат различните етноси: траки, които са били овощари, градинари и лозари, славяни – били са добри в пчеларството, скотовдството, занимавали са се с билкарство, сушели плодове, прабългари – отглждали са преживни животни, основно коне.

През вековете българите са се изхранвали по различни начини, отглеждали са животни и различни видове ядливи растения.

Българската кухня се е развивала през годините, първоначално са приготвяни само местните познати ястия, по вече изпитани рецепти, впоследствие влияние са оказвали и други народи, взаимствани са рецепти от:

Немската кухня – шницел, шунка, бутер тесто, глазура

Френска кухня – суфле, пане, супа, сос.

Италианска кухня – макарони, спагети, салца, манджа, марината и други.

Руска кухня – борш, блини и други.

Английска кухня – кейк, стек, пудинг, пай.

Гръцка кухня – зехтин, плакии, миди.

България е малка, но независимо от това във всеки регион на страната си има местна традиционна кухня, като регионите са общо 6 на брой, а Стара планина ги разделя на 2, на север са 3 северни, на Юг също са 3 южни. В района на Рила и Пирин се приготвя капама по бански, зелеви сърми от Банско, чеверме. В пловдивския регион традиционни ястия са гювечите, плакиите, домашно приготвен хляб, гъска с дюли също е местно ястие. В черноморските населени места, рибата понятно присъства ежедневно в менюто. Приготвя се по различни начини – пържена, на скара, запечена на фурна, с добавяне на различни сосове, също така се прави и рибена чорба. В селищата около река Дунав се приготвят вкусни гозби с дунавски сом. Баницата с праз лук и зеле или така нареченият зелник е на почит в района на град Ботевград, в шоплъка най – известното ястия, познато като традиционно българско в цял свят е шопската салата.

Традициите в готвенето и храненето не свършват до тук. За всеки по – голям национален или международно честван празник, у нас се приготвят и присъстват на трапезата определни ястия, готвени по определени специфични начини. За Бъдни вечер се поставят нечетен брой ( 9 или 11 ) постни  ястия – постни сърми, варен фасул, пълнени чушки с ориз, тиквеник, ошаф, орехи, плодове, чесън, варено жито и задължителната питка с късмети, украсява се трапезата с дрянови клончета за здраве и плодородие. За Коледа се „ наваксва “ с месото и месните блюда, приготвени основно от свинско месо, правят се баници с късмети, празнични добре изпечени ароматни дребни сладки. За Никулден традиционно вечерята е приготвена от риба, обиновено най – често се готви шаран. За Гергьовден пък се пекат агнета, приготвят се свежи зелени салати. За Великден се боядисват яйца, пекат се вкусни козунаци.

България има богата и плодородна почва, което благоприятства отглеждането на различни видове култури и растителни видове, които могат да се консумират и умело се използват в българското домакинство. Климатът също допринася за отглеждането и консумирането на сезонни плодове и зеленчуци, а в ранна есен обикновено се приготвя зимнината.

Обработката на различните продукти, както и съчетанието им е съобразено с техните вкусови качества и възможност за едновременна обработка и съвместимост, което допринася за здавословното приготвяне на храната. Съдовете също са важни и са съобразени според това, което ще се готви. Така например за традиционните ни гозби се използват глинени съдове, които допринасят допълнително за добрия вкус и усвояемост на храната.

България е известна в цял свят със своето кисело мляко и бяло саламурено сирене. Други традиционни български ятия освен шопската салата са боб чорбата, тараторът, мусаката, сърми, капама, шкембе чорба, чеверме, мешана скара.

Можем да се гордеем с традициите в българската кухня, която е вкусна, приготвена с една част от продукти от лично стопанство или домашно приготвени заготовки. Това позволява при добро желание да се храним пълноценно и здрвословно.