The Times: Руснаците убиват собствените си ранени войници, Украйна напредва в Херсон

Божиите ангели бяха на страната на сержант Александър в събота сутринта. Бяха му казали, че руснаците се оттеглят, но когато превзе възвишенията от селото, от другата страна имаше един, който го чакаше с картечница.

"Казват, че трябва да водиш фронта от първа линия, така че реших да направя точно това и се отправих нагоре по хълма", разказва той пред The ​​Times само няколко часа по-късно. "Но копелето просто стоеше там."

Руснакът отприщва залпове от изстрели, но успява да уцели 27-годишния Александър само в горната част на ръката. Александър пада обратно надолу по хълма и успява да се върне при хората си.

"Тогава беше истински ад", казва той. "Най-лошият ад на войната." Позицията на хората му беше открита и руската артилерия заваля, докато той се опитвал да се върне от фронтовата линия за лечение. "Те дори изпратиха танк."

В продължение на час и половина, с другар, който му помагаше да наложи турникет, Александър се опитва да избяга обратно през нивите. Провинцията около Херсон е открита обработваема земя, културите са разделени от редици дървета, които са перфектно артилерийско прикритие.

Обратно в болница зад фронта, когато ръката му вече е превързана, Александър с удоволствие съобщава, че въпреки атаката останалите му хора са успели да задържат позициите си. Той моли фамилията му да не бъде разкрита  - украинските власти наложиха плътно затъмнение на новините за настъплението в Херсон.

Четирима мъже са били ранени, добавя той, но никой не беше убит, а териториалната печалба на един километър беше тяхната награда. Сблъсъкът беше типичен за боевете по целия фронт на офанзивата към Херсон - най-големият град, паднал при инвазията на Русия - обявена преди седем дни от украинските власти след седмици на натрупване.

Затъмнението на новините е част от хибридната война, която Украйна сега води срещу Москва, казва нейният главен военен говорител, капитан Наталия Хуменюк, пред The ​​Times.

"Имаме информационна фронтова линия, както и военна фронтова линия", обяснява тя. "Информационната фронтова линия, по която напредват от политическите сили, е много различна от напредъка според военната тактика."

Липсата на проверима информация доведе до диви претенции и от двете страни. От проукраинска страна казват, че тяхната армия е пробила на три фронта, като руснаците са разочаровани и са избягали. Междувременно неофициалната мрежа от проруски акаунти онлайн се хвали с провала на офанзивата, като се казва, че след нея са останали хиляди мъртви украинци. "Цинично клане", го нарича един проруски доклад, без да предоставя никакви визуални доказателства за твърденията си за огромни украински загуби.

Самият президент Зеленски днес обяви, че Украйна продължава да си връща селища, но така и не разкри къде се намират те.

Разказите на ранени войници, които са напуснали бойното поле за лечение наскоро този уикенд, показват, че напредъкът върви бавно, с тежки, но не непременно катастрофални жертви. Те потвърждават няколко по-прецизни руски доклада от бойното поле, които признават, че Украйна е постигнала известни печалби, но е понесла загуби и би била уязвима на контраатака, ако руснаците успеят да съберат силата си. Ала това е едно голямо "ако".

Версията на войниците за събитията показва, че украинците са се научили да водят настъпателна война като руснаците, особено сега, когато разполагат с точна артилерия със среден обсег като Химарс и гаубици M777, предоставени от САЩ, Обединеното кралство и други страни от НАТО. Това означава, че те унищожават руските линии и складове, преди да завземат една малка част от територия наведнъж, след което да се прегрупират.

"Няма блицкриг", казва 25-годишният Денис - друг войник, който се възстановява от сътресение и нараняване на крака в същата болница като Александър.

Той се е сражавал от западната страна на широк, но плитък фронт, дълъг повече от 60 мили на север и запад от Херсон. Денис описва как на неговия отряд е казано, че целта му в първия ден на битката е да превземе едно село, а след това да се премести във второ. Когато заобиколиха първото село, то беше празно и те продължиха напред. Но това беше капан — или може би конвенционална тактика в артилерийска война.

"Те ни чакаха сред дърветата", разказва той. Докато пресичал полетата към второто село, артилерията започва да навлиза и е наредено отстъпление към първото село, което, разбира се, вече е в полезрението на руснаците.

Денис е бил в БМП - леко бронирано превозно средство - но казва, че е имал късмет, защото когато следите му са били ударени от минохвъргачен снаряд, той е бил отвън с друг войник, който е влачил на безопасно място трети, който е получил наранявания по краката. "Не знам какво се случи след това", казва той. Но той, другият спасител и раненият успяват да се върнат безопасно.

Докато украинските политици казват, че целта на офанзивата е да се превземе Херсон, западните военни стратези казват, че тактиката на армията предполага, че тя се опитва да притисне руснаците в застроената зона, като същевременно пресича маршрутите си за снабдяване през река Днепър. Тя разрязва Украйна на две, от север на юг, като Херсон е единственият контролиран от Русия град от западната страна.

Видео, публикувано онлайн тази сутрин, показва дим, издигащ се от моста Антоновка в центъра на града след украински удар. Мостът вече е сериозно повреден от предишни украински атаки.

Ръководството на Украйна се надява една успешна офанзива да принуди руснаците да се изтеглят през реката в Крим, без да са необходими потенциално катастрофални битки на улицата. Притискането очевидно е планирано да е бавно, за да се избегнат жертвите, които Русия претърпя при опита си за светкавичен криг срещу Киев и Харков.

Старши лекар в болницата, който не може да бъде идентифициран, казва, че спешното отделение е било заето през последната седмица, но не и претоварено. От 200-те ранени, които е получил, той е загубил само един човек, като друг е бил критично ранен, след като са извадени парчета кост от мозъка му.

"Не е толкова лошо, колкото в началото", казва лекарят, имайки предвид периода през март, когато украинската армия проведе отчаяна и в крайна сметка успешна защита срещу руските сили, нахлуващи на север и запад от Херсон към градовете Николаев и Одеса . "Нараняванията са по-леки."

Тези наранявания все още са до голяма степен причинени от обстрел, а не от куршуми, което предполага, че руснаците разчитат на численото си предимство в артилерията, а не на пехотата.

Украинците успяха да нахлуят на две линии. Едната е на северозапад от Николаев, където са превзели до 20 километра до голяма степен открита и слабо защитена територия, според друг войник, 40-годишният Миколай.

Опитите за пробив по главния път М14, който свързва Николаев и Херсон, водят до бойни действия напред-назад, като фронтовата линия почти не се е променила. Село Посад-Покровске, което от април е в ничията земя, "вече го няма", според един украински офицер. Вчера сутринта украинска артилерия бе видяна да обстрелва руски позиции от села като Лимани до Посад-Покровски на запад.

Другият "пробив", на север от Херсон, създаде предмостие, което сега е арена на най-ожесточените боеве на фронта и където руски източници казват, че се поддържат най-много украински жертви. На изток, двустранните боеве за малкия град Високополе през седмицата завършиха с победа за украинците, които се заснеха как издигат знаме над градската болница в неделя сутринта.

Украинските власти настояват, че не бързат. "Деокупацията на юга и изтока и украинската победа ще отнеме време", казва Олексий Арестович, съветник на президента Зеленски, каза в събота вечер на редовен брифинг. "Настъпващите сили със сигурност ще имат жертви. На ниво пехота това е сложна и кървава афера."

Той каза, че основната цел на офанзивата е продължаващото унищожаване на руските позиции и оборудване.

Александър казва, че Украйна губи хора, но Русия губи повече. Той твърди, че руснаците са довършили собствените си ранени мъже, докато се оттеглят, за да предотвратят попадането им в украински ръце. "Можем да чуем ранените руснаци да молят за помощ и след това изстрели с единични куршуми", казва той. "Намираме телата им, когато напредваме."

Има малко доказателства нито за огромните руски загуби, заявени от украинците, нито има много признаци сред украинските войници, с които се сблъсква The Times, за загуба на морал от тяхна страна.

23-годишният Ихор, друг войник, казва, че въпреки всички успехи на Химарс и друга артилерия от висок клас, предоставена от Запада, украинската армия се нуждае от повече минохвъргачки и артилерия с малък обсег, за да покрие напредъка си. Но неговите командири остават решени да си върнат украинската територия. "Казват, че това е наша земя и трябва да си я върнем", обяснява той. "Всички все още стоят зад това твърдение.“