Мистерията остава: 23 г. от потъването на “Курск”

На 12 август 2000 г. в Баренцово море при учения потъна атомната подводница “Курск”. Не оцеля никой от 118-членния екипаж. По много причини гибелта на “Курск” стана един от превратните моменти в съвременната руска история. Много от въпросите около трагедията и до днес са без отговор.

Според плана за ученията, на 12 август 2000 г.”Курск” трябваше първо да изстреля ракета “Гранит”, след това да потопи с торпедо въображаем противник - корабна групировка, в състава на която бяха атомният ракетен крайцер “Петър Велики” и авионосецът “Адмирал Кузнецов". Торпедото и ракетата нямаха бойна част с взривно вещество - такива боеприпаси се наричат “практически”. По всичко друго те приличат на тези с боен комплект.

“Курск” и “Петър Велики”, който оглавяваше групировката на условния противник, изстреляха своите “Гранит”. Но по време на торпедната атака се стигна до катастрофата.

Според данни от следствието, в 11.28 минути и 26 секунди московско време в четвърти отсек се взривява учебното торпедо 6576-А. Подводницата рязко се спуска на дъното, на дълбочина 108 метра. Там избухва втори взрив, който унищожава цялата носова част.

По-голямата част от екипажа от първи до трети отсек загива на място, или в течение на няколко минути. Оцелелите се събират в девети отсег.

Спасителната операция започва в 23:30 часа на 12 август, а около 3:20 часа сутринта на следващия ден подводницата е локализирана на дъното от “Петър Велики”. Първият спасителен кораб пристига на мястото на аварията в 10 часа сутринта на 13 август.

През следващите няколко дни руските спасители няколко пъти се опитват да закачат специален апарат към аварийния люк на “Курск”, за да могат да проникнат вътре. Впоследствие бе обявено, че специалният метален пръстен за стиковка е бил повреден и всички опити са се провалили.

Русия започна да преговаря с Великобритания и Норвегия, които предложиха помощ за спасяването на екипажа, но първите норвежки водолази пристъпиха към работа едва на 20 август, 8 дни след аварията. Още на следващия ден те успяха да отворят люка. Но оцелели на “Курск” вече нямаше.

Имаше ли шанс за спасяване на екипажа?

Загинаха 118 подводничари, в това число 23 души, които са успели да се доберат до девети отсек и да оцелеят известно време след взривовете.

Сред тях е бил капитан-лейтенант Дмитрий Колесников, командир на турбинната група от седми отсек. Умирайки, той оставя бележка, която стана знаменита - в нея той се обяснява в любов на жена си, пише, че няма шанс за оцеляване, и призовава никой да не се поддава на отчаянието.

И досега мнозина са уверени, че подводничарите са имали шанс за спасение, ако операцията с чужда помощ не се беше забавила толкова време. Адвокатът на загиналите Борис Кузнецов, който пледира в Страсбургския съд по правата на човека и написа книга “Тя потъна. Цялата истина за “Курск”, твърди, че оцелелите са били живи няколко дни.

”Истината е, че подводничарите са призовавали за помощ и отчаяно са удряли с чук или друг метален предмет повече от две денонощия - от 2 часа през нощта на 13 август до вечерта на 14 август. В хидроакустичните дневници на корабите последните звуци са фиксирани в 11 часа на 14 август, а според показанията на свидетелите те са продължили до вечерта на същия ден”, пише адвокатът.

Според официалната версия, звукът е идвал от специално аварийно устройство, което помагало на спасителните кораби да открият подводницата, а оцелелите са били живи само няколко часа - не са имали шанс за спасение, дори ако не е имало никакво забавяне.

За какво бе критикувана властта?

Ходът на спасителната операция и поведението на властта като цяло, в това число и на президента Владимир Путин, предизвикаха остра критика в Русия. Путин стана и.д. президент на Русия след оставката на Борис Елцин на 31 декември 1999 г., а през март 2000 г. за първи път спечели изборите. “Курск” бе на практика първото му по-сериозно изпитание като президент.

По време на катастрофата Путин бе в отпуск. Той не го прекъсна веднага след като му докладваха за трагедията, а се върна от Сочи едва пет дни след катастрофата. По-нататък, според критиците му, той не е показвал никакви емоции по повод гибелта на 118 души. Но най-много Путин бе критикуван заради поведението му по време на интервюто с водещия на CNN Лари Кинг - на въпрос какво е станало с подводницата, Путин отговори: “Тя потъна”, и едва забележимо се усмихна

Източник: "Сега"