Руското нашествие се е превърнало във война на изтощение

Повече от 100 дни от началото на контранастъплението украинските войски са напреднали с десетина километра. До Мелитопол и Азовско море им остават повече от 80. На Запад военни анализатори призовават съюзниците на Киев да съставят по-скоро адекватни планове за 2024-та, а и за следващите години.

Няма вече и капка съмнение, че руското нашествие се е превърнало във война на изтощение. В такъв вид продължителна борба е важно воюващите да пестят и съхраняват доколкото е възможно ресурсите си. За Русия е важно да устои на западните санкции. За Украйна - да запази, доколкото може, най-важния си приходоизточник, аграрния експорт, който Москва заплашва да задуши чрез блокадата и бомбардировките на украинските пристанища.

Видя се и тази седмица, че - с изключение на България, която вдигна забраната върху украинския внос - най-близките на Украйна страни от Европейския съюз нямат намерение да ѝ помогнат като отворят пазарите си. При липсата на разбирателство между Турция и Русия за възобновяване на зърнения коридор и на воля у НАТО да охранява такъв коридор, на Киев остава да засили натиска върху руския боен флот. Това може да означава само едно – ескалация на битката за Черно море.

На 17 юли изтече срокът на Черноморската зърнена инициатива, която позволи на Украйна да изнесе за една година близо 33 млн. т. храни за Африка, Европа и Китай. През същата тази година Русия реализира рекорден износ на пшеница, но обяви, че напуска инициативата, понеже западните санкции ограничавали износа ѝ. На 19 юли руското министерство на отбраната обяви, че всички кораби, които се насочват към пристанища под украински контрол, ще бъдат разглеждани като потенциални превозвачи на военни материали, а страните, които ги изпращат - като участници в „конфликта на страната на Киевския режим“.

Предупреждението бе подплатено с дела: на 13 август само на 60 km от Истанбул руски десантчици взеха на абордаж кораб с турски собственик, за да го „инспектират“ преди да го пуснат да продължи пътя си към Измаил. На 24 август в одеското пристанище бе обстрелян с крилати ракети товарен кораб под либерийски флаг.

Застрахователите нямаха нужда от подобни намеци – премиите им станаха невъзможно скъпи и на практика спряха плаването до Одеса.

"Потопяването на търговски кораб със зърно за Глобалния юг би било глупаво ... но виждаме, че и без да атакува, Русия възпрепятства свободния износ на зърно," отбеляза проф. Базил Гермонд – преподавател по международна сигурност в британския Ланкастърски университет – в писмени коментари за БНР.

Агенция Франс прес изтъкна в свой аналитичен материал, че като пресича основния експортен маршрут на Украйна, Русия на практика отстранява един от основните си конкуренти в глобалния пазар на храни и увеличава лостовете си за влияние върху страните в Африка, зависими от вноса за прехраната на населението си.

"Най-големият товар ще легне на плещите на европейските държави, на Европейския съюз като цяло, за да подпомогне икономически на засегнатите страни в Азия и Африка," предупреждава Андрий Риженко – капитан от запаса от украинския боен флот – в интервю за "Събота 150".

Киев обяви на 10 август, че създава „хуманитарен коридор“ до Истанбул през свои, румънски и български териториални води. До вчера обаче, за повече от месец, коридорът бе използван от едва 5 кораба, нито един от тях със зърно. В основни етапни пунктове за износа се превърнаха пристанищата в делтата на Дунав – Рени и Измаил, които украинските власти разширяват целенасочено още от началото на войната.

"За първите 6 месеца от там бяха изнесени 11 милиона тона - почти колкото цялата минала година, но само 20 процента от минималното, което ни е нужно," отбелязва кап. Риженко.

Очаквано, към Рени и Измаил насочи дроновете си руското командване. Украинският вицепремиер Олександър Кубраков отчете тази седмица: за два месеца систематични въздушни удари са частично разрушени повече от 100 пристанищни съоръжения. Докато Европейският съюз и САЩ се опитват да удвоят капацитета на румънското пристанище Констанца, капацитетът на украинските пристанища на Дунав се сви с половин милион тона, а общият експорт – с 3 милиона тона. От преки попадения бяха унищожени 280 000 тона зърно.

Два възможни изхода от тази ситуация са възобновяване на Черноморската инициатива с руско съгласие или засилване на НАТО в Черно море пряко волята на руснаците. И за двата сценария е ключова ролята на Турция, която контролира Босфора и Дарданелите и се опира на конвенцията от Монтрьо, за да ограничава достъпа не само на руски, но и на натовски бойни кораби.

„Турция и съюзниците ѝ от НАТО могат да се споразумеят за съставяне на бойна група с хуманитарна мисия за охрана на корабите със зърно от украинските пристанища, включително от Николаев, до Проливите,“ смята Андрий Риженко.

Публично, Анкара се опасява от сблъсък между НАТО и Русия в Черно море. Но може и да склони на такава мисия, водена от икономическите и геополитическите си интереси, за да изпъкне като „спасител“ на гладните по света, смята кап. Риженко. За него главното предизвикателство пред такава мисия на НАТО ще са не толкова възраженията на Турция, колкото опасността от руските ракетни фрегати и подводници. Риженко предупреждава, че руснаците могат да минират и териториалните води на България и Румъния.

„Руснаците разполагат с определен вид мини, които, пуснати от подводници, могат да плават до 17 километра, преди да се установят на бойни позиции.“

Други наблюдатели - като Арън Стийн в онлайн-списанието „War on the Rocks“ – смятат, че Турция е по-заинтересована да извлича дивиденти за себе си, като, например, доставя на Русия санкционни стоки и ѝ помага да изнася зърното и петрола си.

След като в началото на месеца гостува на Путин в Сочи и не можà да го убеди да се върне в Черноморската зърнена инициатива, в края на миналата седмица президентът Реджеп Ердоган прегърна идеята на руския външен министър Сергей Лавров Турция да преработи 1 млн. тона евтино руско зърно за Африка и открито подкани генералния секретар на ООН да работи за облекчаване на санкциите срещу Москва:

„Не съм загубил надежда, че зърненият коридор ще може да заработи отново. Но ще помолим Гутереш да прати второ писмо (до Москва). Нещата могат да се развият по друг начин, ако той актуализира предложенията си - било то за застраховането (на руските кораби), било то за (включването на руската земеделска банка) в SWIFT,“ каза Ердоган след срещата си с Лавров миналата неделя.

Турските съображения могат да се окажат сериозно препятствие пред идеята за натовска охрана на зърнения коридор. По-сериозно, дори непреодолимо, препятствие е видимата липса на воля в самата НАТО да рискува пряк сблъсък с Русия.

Още в навечерието на войната съюзниците, които не граничат с Черно море, се отказаха да пращат кораби през Босфора. Миналата седмица Румъния протестира пред руския шарже д’афер в Букурещ, но останки от руски дронове продължиха да „валят“ на румънския бряг на Дунав срещу Измаил - в нарушение на суверенитета на страната-членка. Тази седмица Би Би Си припомни инцидента отпреди година, когато руски изтребител Су-27 стреля по британски разузнавателен самолет над Черно море. Разкрито бе, че стрелбата, потулена навремето като техническа грешка, всъщност е била умишлена и че екипажът на британския RC-135 се е отървал по щастлива случайност.

"Доколкото се стреми да избегне всякакви рискове от (пряка конфронтация с Русия), това, което остава на НАТО, е да осигури повече оръжие за Украйна," смята Базил Гермонд от Ланкастърския университет.

Руските условия за вдигане на блокадата са неприемливи за украинците. Спомнете си Мариупол и колко хора бяха избити там, призовава кап. Риженко.

"Веднага щом бъдат задоволени тези им изисквания, руснаците ще поставят нови. Може да се стигне до ситуация, в която Русия води пълномащабна война в Украйна, без никакви санкции!"

При положение, че дипломацията буксува, на Киев не остава друго, освен да повиши военния натиск в Черно море. Макар и останали без кораби, военноморските му сили доказаха на какво са способни.

„След като миналата година украинският флот започна да използва безекипажни катери с експлозиви, руското командване прехвърли част от по-добрите си кораби в Новоросийск, с желанието да ги предпазят по-далеч от бреговете, контролирани от Украйна,“ припомня Андрий Риженко. „Само че Украйна се сдоби с катери с по-голям обсег на действие и когато (в началото на август) такъв катер-дрон атакува край Новоросийск десантния кораб „Оленегорски горняк“ руснаците се оказаха напълно неподготвени.“

Според кап. Риженко, към момента около една трета от корабите на руския Черноморски флот са в Новоросийск. Около две трети остават в Севастопол. В Крим са базирани и дроновете, пращани почти ежедневно към Одеска област и Дунава. Затова и украинските усилия изглеждат фокусирани върху полуострова.

В най-голямата атака по базата на руски Черноморски флот от началото на войната, крилати ракети поразиха тази сряда кораборемонтния завод "Серго Орджоникидзе".

"Откакто започна войната срещу Украйна, този завод има твърде много работа, защото руснаците използват интензивно корабите си за различни операции, а повечето от тези кораби не са никак нови. Десантните например са на повече от 40 години и често се налага да бъдат ремонтирани," обяснява Риженко.

В резултат на удара, според сателитни снимки, бяха поразени не само заводът и ремонтираният в него голям десантен кораб. Поразена бе и подводница от типа, който Русия използва, за да обстрелва с крилати ракети украинските градове. Както отбелязва Гермонд, "подводниците са ключово преимущество на Русия, защото, за разлика от надводните кораби, са почти обезопасени откъм украинските дронове и противокорабни ракети."

Ден по-късно Украйна съобщи за унищожен - отново с дронове и крилати ракети - зенитно-ракетен комплекс С-400 край Евпатория. Деградирането на противовъздушната отбрана над Крим само предвещава нови атаки. Кап. Риженко не изключва и повторение на случката от началото на август, когато безекипажен катер удари и повреди танкер южно от Керченския проток.

Както още след случката с танкера "СИГ" предупреди Блумбърг, атаки по руски танкери в Черно море могат да оскъпят петрола и от тази гледна точка може да не се харесат на съюзниците на Киев.

Същите тези съюзници обаче заобикалят собственото си ембарго върху руския петрол, като продължават да изкупуват огромни количества продукти от преработената в Индия суровина, отбелязва Андрий Риженко.

„450 хиляди руски военни с хиляди танкове и бронирани машини са на украинска земя. Ежедневно те убиват стотици украинци. И ще продължат да го правят, докато изнасят петрол.“

През Новоросийск преминава не само голяма част от руския петрол, но и от аграрния износ на Русия. Дали украинският натиск ще убеди Путин да вдигне блокадата?

Според Базил Гермонд "Путин едва ли ще спре доброволно каквото и да е. Украинските атаки обаче могат да намалят способността на руския флот да поддържа блокадата до такава степен, че тя де факто да отпадне. Фактът, че бомбардират пристанищната инфраструктура на Украйна, показва, че руснаците не се надяват само на морската блокада, за да пресекат украинския експорт. Това, само по себе си, е признак на слабост (от руска страна)," смята британския наблюдател.

Със или без натовски конвои, битката в Черно море ескалира. Цената за сигурността в региона и глобалната икономика може да се окаже твърде висока.

Източник: БНР